В демократичната система изборите са начинът, по който гражданите участват в управлението на държавата. Чрез гласа си всеки избирател определя кои хора ще вземат решения от негово име, дали това ще бъдат народните представители, президентът, местната власт или представителите на България в Европейския парламент. Макар всички избори да се основават на едно и също право – правото на глас, те имат различна цел, провеждат се по различни правила и определят различни институции.
СТАТИЯТА НАКРАТКО:
● Кой всъщност е президентът?
● Какви са функциите на президента и вицепрезидента?
● Как се издигат кандидатурите и какви изисквания трябва да покриват кандидатите?
● Как се избира президентът и кога има балотаж?
● Как това засяга всеки от нас?
КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ПРЕЗИДЕНТЪТ?
Президентът е държавен глава на Република България. Според Конституцията, той олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения. На пръв поглед това звучи като една фиктивна роля, но президентът има редица правомощия, чрез които участва в политическия процес е взаимодействието между различните държавни институции (право на вето, назначаване на извънредно правителство и правото пряко да назначава хора на ключови позиции/институции) и е отговорен за отбраната на държавата в случай на война или извънредно положение.
Въпреки засилената власт на президента ни, България не е президентска република. Ако това беше така, той сам щеше да предлага закони, които впоследствие да се гласуват, да формира правителство и да носи политическа отговорност (народното събрание гласува законите, а министерския съвет ги прилага в действие – затова сме парламентарна република). Тоест, той няма пряка отговорност за провеждането на външната и вътрешната политика на страната, но все пак при определени случаи има някакво значително влияние в тези процеси.
Именно това особено положение на държавния ни глава, където той е натурална, независима, отговорна за отбраната, представляваща и обединяваща обществото власт, но все пак и с правомощия да се намесва в политическия процес, правят ролята на президента истински значима. За да обобщим, по време не избори ние не избираме просто един добре изглеждащ човек, който да представлява държавата ни на международни форуми, а и такъв, който може да се намеси пряко в политиката. С това той е частично политически отговорен.
Защо гражданите избират президента си?
Тук е важно да уточним и защо президентът се избира пряко от гражданите, а не от Народното събрание, както например се избира Министерският съвет. Причината е, че президентът има самостоятелно място в държавното управление. Той стои извън класическото разделение на властите и има специфична роля – да представлява държавата, да олицетворява единството на нацията и да балансира отношенията между институциите. В конституционното право това понякога се нарича неутрална власт. Неутрална обаче не означава без мнение или без политическо влияние. Напротив, президентът може да изразява политически позиции, да критикува действията на правителството и парламента и да влияе върху обществените дебати.
Как така президентът е неутрален?
Тогава в какво се състои неутралността му? Най-просто казано, тя се отнася до особеното му място спрямо останалите власти и до ролята му да представлява цялата нация, а не само определена политическа група. Конституционният съд уточнява, че единството на нацията не означава всички граждани да мислят еднакво или да споделят възгледите на президента. В демокрацията различията са нормални, а политическият плурализъм е основен принцип. Това обяснява и защо президентът се избира пряко от народа. Той получава своята демократична легитимност непосредствено от гражданите, а не от парламентарното мнозинство. В съчетание с особеното му място извън класическото разделение на властите, това му позволява да олицетворява единството на нацията и в институционален смисъл – като самостоятелна фигура в държавното управление, която не е подчинена на нито една от трите власти. Това не означава, че президентът няма политически възгледи или че стои над Конституцията. Означава, че има собствена легитимност и специфична роля в отношенията между институциите.
КАКВИ СА ФУНКЦИИТЕ НА ПРЕЗИДЕНТА И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА?
Конкретните правомощия на президента са подробно посочени в Конституцията, като една от сферите, в които той има роля, е законодателният процес.
– Президентско вето
Президентът обнародва законите, приети от Народното събрание. Обнародването представлява официалното публикуване на закона в „Държавен вестник“, чрез което неговото съдържание става публично и законът може да влезе в сила при условията, предвидени в него. Президентът има и право да върне приет от парламента закон за повторно обсъждане. Това е познато като президентско вето. Важно е да се разбере, че ветото не означава окончателно отхвърляне на закона. То дава възможност на Народното събрание да разгледа текста още веднъж. Ако парламентът го приеме повторно с необходимото мнозинство, президентът е длъжен да го обнародва. Така ветото не поставя президента над парламента, а представлява един от механизмите, чрез които институциите си взаимодействат и могат да се балансират.
– Назначаване на правителство
Президентът има значима роля и при съставянето на правителство, но тя се проявява в конкретна ситуация, след избори за Народно събрание, когато трябва да бъде сформирано ново правителство. Причината е, че в България правителството се избира от Народното събрание, а не пряко от гражданите. Затова, след като бъде избран нов парламент, трябва да се премине през процедура, която да доведе до излъчването на Министерски съвет, способен да получи подкрепата на парламентарното мнозинство. Именно тази процедура е уредена в чл. 99 от Конституцията. На първия етап президентът провежда консултации с парламентарните групи, а след това възлага на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство, това е т.нар. проучвателен мандат по чл. 99, ал. 1. Казано по-просто, президентът дава на съответната политическа сила възможност да направи опит да събере необходимата парламентарна подкрепа и да предложи състав на правителство. Кандидатът разполага със 7 дни, за да представи състав на Министерския съвет.
Ако първият опит се окаже неуспешен, президентът възлага мандат на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група. При неуспех и на втория опит мандатът се възлага на следващата по численост парламентарна група. Неуспехът и на трите опита за съставяне на правителство води до преминаване към следващия етап на процедурата, при който президентът предлага на Народното събрание да избере кандидат за министър-председател.
– Съставяне на извънредно правителство
Тук президентът вече има роля при назначаването на служебно правителство, но е важно да се отбележи, че тази процедура беше променена с последните изменения на Конституцията. Съгласно действащия чл. 99, ал. 5 президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство. Кандидатът за служебен министър-председател се избира измежду изрично посочени в Конституцията висши държавни длъжности. До тази процедура се стига, когато след изчерпването на конституционно предвидените възможности Народното събрание не успее да излъчи правителство. Целта е държавата да продължи да функционира и да бъде организирано провеждането на нови парламентарни избори. Именно затова ролята на президента в този момент е особено важна, той трябва да осигури непрекъснатост на държавното управление в ситуация, в която парламентът не е успял да създаде редовно правителство.
– Представителна функция
Друга основна функция на президента е да представлява България в международните отношения. Той има правомощия, свързани с международните договори и с дипломатическите представители на страната, включително назначаването и освобождаването на ръководители на дипломатически представителства при установения от Конституцията и закона ред. По този начин президентът представлява държавата пред други държави и международни организации и участва в осъществяването на международните отношения на България. Това обаче отново трябва да се разглежда в рамките на парламентарния модел, при който правомощията в областта на външната политика са разпределени между различни институции.
– Правомощия по назначаване
Освен тези функции президентът има правомощия да назначава хора на някои от най-важните позиции в държавата. Сред тях са четирима от 12-те съдии в Конституционния съд, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и главният прокурор. Той назначава и висши военни, както и ръководители на дипломатически представителства. Важно е да се уточни, че в повечето от тези случаи президентът не избира самостоятелно, а назначава хора, предложени от други институции.
Така например ръководителите на върховните съдилища и главният прокурор се назначават по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет. В зависимост от конкретната процедура президентът може да има право да откаже първоначалното предложение, но не винаги разполага с последната дума. Именно затова е важно да познаваме тези правомощия – те показват как президентът участва във формирането на ключови държавни институции.
Това е и една от причините да е важно да знаем не само кой е президентът, но и какви са неговите убеждения и политически пристрастия. Макар да не управлява пряко държавата, личните му възгледи могат да повлияят върху решенията, които взема в рамките на правомощията си, върху позициите, които заема, и върху начина, по който използва влиянието си. Това важи особено при назначенията на ключови длъжности и при решението дали да наложи вето върху даден закон. Затова, когато избираме президент, е важно да разбираме не само какво може да прави, но и какви принципи и убеждения биха ръководили действията му.
– Върховен главнокомандващ
Президентът има важни функции и в областта на отбраната. Съгласно чл. 100 от Конституцията той е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Това е специална конституционна роля, която му предоставя определени правомощия, свързани с армията, отбраната и националната сигурност. Сред тях са например назначаването и освобождаването на висшия команден състав на Въоръжените сили при установените в Конституцията условия.
– Помилване
Освен тези по-широко познати функции президентът има и редица правомощия, които засягат конкретни въпроси от живота на гражданите. Конституцията му предоставя правомощия, свързани с даването и възстановяването на българско гражданство, както и с освобождаването и лишаването от гражданство в предвидените от закона случаи. Президентът може също да предоставя убежище. Това е специална форма на закрила, която държавата може да предостави на лице, което търси защита поради определени обстоятелства. Сред останалите правомощия на президента е и награждаването с ордени и медали, чрез което държавата официално отличава хора за техни заслуги.
Президентът има и право на помилване, правомощие, което често се разбира неправилно. Помилването не означава, че президентът може да обяви даден човек за невинен или да отмени съдебно решение. То се отнася до вече наложено наказание. При условията, предвидени в закона, помилването може да доведе до пълно или частично опрощаване на наказанието или до друга предвидена от закона промяна в начина на неговото изтърпяване. Така президентът може да прояви хуманен подход към конкретен случай, но не се превръща в съд и не отменя присъдата като акт на съдебната власт.
Ролята на вицепрезидента
Президентът и вицепрезидентът се избират едновременно и в една кандидатска листа. Вицепрезидентът подпомага президента в неговата дейност и може да получи конкретно възложени от него правомощия. Конституцията предвижда сред тях функции, свързани с гражданството, убежището и помилването.
При предсрочно прекратяване на правомощията на президента поради болест, смърт или друга причина вицепрезидентът встъпва в длъжността до края на мандата си.
„Вицето” не е просто „заместник“ на президента, а го подпомага в редица длъжности и осигурява непрекъснатостта на институцията при извънредни ситуации.
КАК СЕ ИЗДИГАТ КАНДИДАТУРИТЕ И КАКВИ ИЗИСКВАНИЯ ТРЯБВА ДА ПОКРИВАТ КАНДИДАТИТЕ?
За да може един човек да се кандидатира за президент на Република България, той първо трябва да отговаря на определени изисквания:
● да бъде български гражданин по рождение;
● да е навършил 40 години;
● да отговаря на условията за избиране на народен представител;
● да е живял последните пет години в България;
● да не е поставян под запрещение;
● да не изтърпява наказание лишаване от свобода;
● да не притежава друго гражданство.
Но това не е достатъчно. След изпълнения на условията, някой трябва да издигне кандидатурата ни, с което се стига до официално участие в изборите. Той участва заедно с вицепрезидента, като обща кандидатура на кандидатпрезидентска двойка. ЦИК (Централната избирателна комисия) и законът изрично посочват три възможности за издигане на такава кандидатска листа:
– от политическа партия,
– от коалиция от партии (действайки заедно)
– от инициативен комитет.
Какво представлява инициативният комитет?
Третата възможност е най-интересна. Тя позволява човек да участва като независим кандидат. Инициативният комитет представлява група избиратели, които се обединяват с конкретната цел да издигнат независими кандидати за президент и вицепрезидент.
За да бъде създаден такъв комитет, са необходими най-малко 21 избиратели с постоянен адрес на територията на страната, като всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет. Комитетът трябва да бъде регистриран в Централната избирателна комисия.
Самото създаване и регистриране на инициативен комитет обаче не е достатъчно, за да може независимата кандидатпрезидентска двойка да участва в изборите. За регистрацията на независимите кандидати трябва да бъде представена и подписка с подкрепата на най-малко 2500 избиратели. Подписката представлява списък на граждани, които заявяват подкрепата си за съответната кандидатпрезидентска двойка. ЦИК проверява тази подкрепа, като в свои решения изрично посочва проверката за наличието на необходимите 2500 избиратели съгласно Изборния кодекс.
Защо издигането не е регистриране?
Най-просто казано, издигането е моментът, в който партия, коалиция или инициативен комитет предлага определена кандидатпрезидентска двойка. Регистрацията е следващата стъпка.
При регистрацията Централната избирателна комисия проверява дали са изпълнени законовите изисквания и взема решение дали кандидатската листа може официално да участва в изборите. Именно затова ЦИК поддържа публичен регистър, в който се посочват кандидатите за президент и вицепрезидент, както и партията, коалицията или инициативният комитет, който ги е издигнал.
Има и една особеност, която показва, че начинът на издигане не е само формален въпрос. Определени лица не могат да бъдат издигани от политическа партия или коалиция за президент или вицепрезидент. Сред тях са военнослужещи, служители в дипломатическата служба, служители на МВР, съдии, прокурори и следователи, както и други лица, за които законът забранява членството в политическа партия. Едва след като тези условия бъдат изпълнени и кандидатската листа бъде регистрирана от ЦИК, тя може официално да участва в президентските избори.
КАК СЕ ИЗБИРА ПРЕЗИДЕНТЪТ И КОГА ИМА БАЛОТАЖ?
Самият избор може да приключи още на първия тур, но за това трябва да бъдат изпълнени едновременно две важни условия. Първото е в гласуването да са участвали повече от половината от всички избирател – тоест, 50% от всички лица с правото на глас. Второто е кандидатът да е получил повече от половината от всички гласували.
Не е достатъчно една кандидатпрезидентска двойка просто да е получила най-много гласове. Те ще спечелят, само ако избирателната активност е висока. Тя трябва да е получила повече от половината от действителните гласове и едновременно с това в изборите да са участвали повече от половината от избирателите.
Двете изисквания се прилагат едновременно, следователно, ако дори едното не е изпълнено, президентът не е избран на първия тур.
Ако съм гласувал с “Не подкрепям никого”?
Тук е важно да изясним и какво означава „действителни гласове“. Това са гласовете, които се признават за действителни при преброяването на изборните резултати. При президентските избори сред тях се включват и гласовете, отбелязани с „Не подкрепям никого“. Затова тези гласове също участват при определянето на повече от половината действителни гласове, необходими за избор на първи тур. С други думи, когато се изчислява дали някой кандидат е получил необходимото мнозинство, не се гледат само гласовете, дадени за отделните кандидатпрезидентски двойки. Например, ако в изборите са участвали достатъчно избиратели, за да бъде изпълнено първото условие, но нито една кандидатпрезидентска двойка не е получила повече от половината от действителните гласове, президентът не е избран. Същото ще се случи и в обратната ситуация, дори една двойка да е получила повече от половината от действителните гласове, но в гласуването да не са участвали повече от половината избиратели, изборът отново няма да приключи на първи тур. В такъв случай се преминава към втори тур, познат още като балотаж.
Балотажът – вторият тур на изборите
При провал на първия тур, задължително чуваме думите “отиваме на балотаж”. Балотажът представлява ново гласуване, което се провежда, когато на първия тур не е избран президент. Той трябва да се проведе в седемдневен срок от първия избор. В него участват двете кандидат-президентски двойки, получили най-много гласове на първия тур. Така на втория тур избираме между двете най-силни опции.
При балотажа правилото е по-различно от това на първия тур. Вече не се изисква кандидатът да получи повече от половината от всички действителни гласове при условие, че са участвали повече от половината избиратели. На втория тур е избран този кандидатът, който е получил повечето гласове. Следователно, ако едната кандидатпрезидентска двойка получи 60% от гласовете, а другата 40%, първата е избрана.
КАК ТОВА ЗАСЯГА ВСЕКИ ОТ НАС?
В крайна сметка именно гражданите са тези, които избират кой да ги представлява и на кого да поверят тази отговорност. Решенията и действията на избрания президент не остават само в рамките на институцията, а могат да имат отражение върху обществото и живота ни в дългосрочен план. Затова е важно да познаваме както правомощията на президента, така и собствените си права като избиратели. Информираният избор означава да знаем какво можем да очакваме от човека, на когото гласуваме доверие, какви са неговите реални правомощия и за какво носи отговорност.
БОНУС: ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Когато става дума за избори и правомощия на институциите, най-сигурният начин да проверим дадена информация е да се обърнем към първоизточника.
Конституцията на Република България е основният документ, в който са определени статутът и правомощията на президента и вицепрезидента. Текстът може да бъде проверен на официалните страници на Народното събрание и на президента.
https://m.president.bg/bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia
Изборният кодекс определя правилата за провеждането на изборите, регистрацията на кандидатите и инициативните комитети и останалите процедури по изборния процес.
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2136112596
Централната избирателна комисия (ЦИК) публикува решенията, регистрите и актуалната информация за конкретните избори. При президентските избори ЦИК публикува и регистъра на инициативните комитети за независими кандидати.
