Знаехте ли, че България е сред първите страни в света, които произвеждат храна за Космоса? И то не каква да е – мусака, боб чорба и кисело мляко са част от българското космическо меню. Това не е сюжет от научна фантастика, а част от историята на българската наука. Преди десетилетия наши учени разработват собствено меню за космонавти, а страната ни се нарежда на трето място в производството на специализирани космически храни.
Днес тази история получава продължение. Технологията за производство на космическа храна отново се използва в България, а ”ANTARTA” е компанията, която го възражда.
Как българската мусака стига до Космоса, как се създава храна за екстремни условия и може ли България отново да намери място в големите космически програми – разказваме нататък. А по пътя ще срещнем и някои неочаквани истории: американци, предпочели българската храна пред своята военна дажба, зеленчуков чипс, с който родители насърчават децата си да ядат зеленчуци, и дори разговори с представители на NASA.
Но как възниква идеята за производството на космическа храна у нас?
ПЪРВИТЕ ОПИТИ
Когато стане дума за българската следа в Космоса, първата асоциация обикновено са Георги Иванов и Александър Александров. Зад космическите ни мисии обаче стоят и години работа на български учени. Част от тази история е написана в Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия в София – мястото, където се ражда българското космическо меню.
Историята на космическата храна започва през 70-те години, в епохата на програмата „Интеркосмос“. Предшественикът на днешния институт първоначално е специализирана лаборатория по криобиология и лиофилизация, където се разработват технологии за обработка и съхранение на биологични материали, включително биопрепарати за медицината.
В София започват разработки на храни както за българските космонавти, така и за съветската космическа програма. По думите на учените от института там е разработен и първи модул, свързан с храненето на космонавти в рамките на „Интеркосмос“. Част от историята може да бъде видяна и днес – в института все още се съхраняват мостри от времето на полета на втория български космонавт Александър Александров.
ЗА „АНТАРТА“
Най-любопитното е, че историята не приключва с края на „Интеркосмос“. За развитието на българската космическа храна до днес разговаряхме с Николай Солаков, представител на Института по криобиология и хранителни технологии.
„Ние се занимаваме с разработването на технологиите за производство на космическа храна и експериментираме с различните видове. Нашата история започва още от първия космически полет.“
Натрупаните знания и умения за разработването на космическа храна днес намират своето място в ”ANTARTA” – българска компания, която създава храни, напитки и функционални хранителни добавки. Фирмата инвестира в специално оборудване и заедно със специалистите от института развива производството на лиофилизирани храни. Така технологията, тръгнала от българската космическа програма, намира ново приложение и достига до реалния пазар. А за произведената храна, оказва се, Космосът не е единствената предназначена дестинация.
Но първо: каква е космическата храна?
КАКВО СЕ СЪДЪРЖА В КОСМИЧЕСКОТО МЕНЮ?
Космическата храна лесно може да бъде представена като някаква безвкусна паста в тубичка. Българската идея обаче е значително по-апетитна. В историческото българско космическо меню присъстват боб чорба и мусака – вероятно най-българският възможен отговор на въпроса какво да изпратим в Космоса. Сред разработваните продукти още има супи, плодове, кисело мляко и традиционни ястия.
НАЧИН НА ИЗРАБОТКА
За да бъде издържлива храната в Космоса, зад нейното приготвяне стои специална технология. Какво значи лиофилизация? Методът е следният: храната първо се замразява, след което при силно понижено налягане водата в нея се отстранява. Така тя става изключително лека и може да се съхранява продължително време, без да има нужда от охлаждане.
Това е особено важно в Космоса, където теглото и обемът на всеки товар са от значение. Но учените имат още една задача: след всичко това храната все пак трябва да прилича на храна.
Именно запазването на вкусовите качества е нещо, с което в Института се гордеят и днес. Според специалистите правилното прилагане на технологията позволява да се съхранят не само вкусът и ароматът, но и голяма част от биологично активните компоненти на продукта. В най-прост вид идеята звучи почти невероятно: махаш основно водата и се опитваш да оставиш възможно най-много от всичко останало.
След това продуктът може да бъде рехидратиран непосредствено преди консумация само с вода. Така едно съвсем земно ястие може да стане достатъчно леко и устойчиво, за да напусне Земята. Също така, ако някой се съмнява колко траен спомен може да остави една космическа мусака, в Института разказват любопитна подробност. По думите на Николай Солаков хора, свързани с Международната космическа станция, са питали за българската мусака, която са имали възможност да опитат. Така някои неща оставят следа в Космоса по-дълго от други. Българската мусака изглежда е сред тях.
ОТ ОРБИТА ДО РАНИЦАТА В ПЛАНИНАТА
Всъщност едно от големите предимства на космическата храна се оказва също толкова полезно на Земята. Фактът, че храната е лека, я прави полезна за много дейности и професии.
Това отваря огромно поле за нейното приложение. Подобни продукти могат да се използват при планински преходи и експедиции, при продължителни пътувания с лодки и кораби, при обучения извън постоянни бази и навсякъде, където човек трябва да носи храната си със себе си, но няма възможност да мъкне килограми провизии или да разчита на хладилник.
Част от продуктите вече достигат и до обикновените потребители чрез търговската мрежа. По този начин технология, създадена с мисъл за космонавта, започва да намира място в раницата на планинаря, багажа на моряка и дори в шкафа на семейства с деца.
Последното съвсем не е преувеличение. Сред по-новите срещани продукти са лиофилизирани банан и ягода, както и зеленчуков чипс от тиквички, моркови и червено цвекло. Идеята е зеленчуците да бъдат представени във форма, която е интересна и за деца, които иначе трудно биха посегнали към тях.
По време на демонстрации учените приготвят и специални десерти.
„Има голям интерес, особено сред децата. Те много се радват, а ние понякога им правим и малки лиофилизирани сладоледчета.“ – споделя Николай Солаков.
Но менюто не свършва с плодове и зеленчуци. На едно от представянията посетителите опитват лиофилизиран крем карамел и, по думите на учените, остават силно впечатлени. Експериментите стигат и до месото – специалистите обясняват, че определени месни продукти могат да бъдат предварително обработени, лиофилизирани и транспортирани с много по-ниско тегло, след което да бъдат рехидратирани непосредствено преди приготвяне, включително и на скара.
И така технологията, започнала с въпроса „как ще храним космонавтите“, днес задава много по-широк въпрос: колко от обикновената ни храна можем да направим по-лека и дълготрайна, без да престане да бъде истинска храна? Оказва се, че не всяка храна може да бъде съхранявана по този начин. Храните с много високо съдържание на захар или мазнини, например, са трудни или неподходящи за лиофилизация.
“Идват при нас и питат: „Може ли да изсушим свинска мас?“ Ами не, не може. Причината е, че в нея няма достатъчно вода, която процесът да отстрани.“
Дори технология, създадена за Космоса, очевидно има своите граници. В България една от тях се оказва свинската мас.
БЪЛГАРСКАТА ХРАНА СРЕЩУ АМЕРИКАНСКАТА ВОЕННА ДАЖБА
Любопитно е, че новото производство на лиофилизирана храна вече привлича внимание и извън цивилния пазар. А интересът към българската космическа храна, според разказа на Николай Солаков, стига доста по-далеч.
„И все още от Международната космическа станция питат за вкуса на българската мусака, защото са я опитвали и интересът към нея остава голям.“
Той споделя и интригуващ епизод от едно събитие в Пловдив, където българската храна се оказва рамо до рамо с американска военна дажба.
„Участвахме на военно изложение в Пловдив, където отвориха американска военна дажба и я сравниха с храната на ANTARTA. Оказа се, че американците харесаха повече българската храна.“
Интерес проявяват и представители на други армии. По думите на Солаков високопоставен представител на италианските Военновъздушни сили посещава щанда на ANTARTA и института, интересува се от продуктите и взема образци, които да бъдат представени пред военни специалисти в Италия.
Дали подобен интерес ще се превърне в договор или бъдещо сътрудничество, тепърва предстои да разберем. Но фактът, че сме забелязани, показва защо технологията има потенциал далеч извън първоначалното си предназначение. Храна, която е лека, компактна, дълготрайна и хранително пълноценна, има приложение навсякъде, където логистиката е трудна.
А това важи еднакво за космически кораб, военна мисия и експедиция високо в планината.
ЩЕ СТИГНЕ ЛИ ХРАНАТА ДО NASA?
Според Николай Солаков към момента ”ANTARTA” води преговори с представители на NASA.
Технология, чиито корени са в българската космическа програма от времето на „Интеркосмос“, днес привлича интерес във военния сектор и е преминала е през разработки с Европейската космическа агенция.
Историята сякаш прави пълен кръг.
Космическа технология, която се връща на Земята.
И може би точно тук се крие най-силната страна на българската история.
ПОГЛЕД НАПРЕД
Лесно е да гледаме на космическата храна като на любопитен спомен от времето, когато България изпраща свои космонавти. Много по-интересно е, че знанието не изчезва заедно с онази епоха.
В института днес има млади докторанти, които участват в разработването на нови продукти. Идват ученически групи, провеждат се демонстрации и лекции, а технологията се среща с поколение, родено десетилетия след последния български космически полет.
В същото време частният бизнес превръща научната разработка в реален продукт.
Така една технология, създадена за една от най-недостъпните среди за човека, постепенно намира приложение в съвсем обикновеното ежедневие.
Пътят ѝ е необичаен: от лабораторията в София към „Интеркосмос“, до космическите полети, към Европейската космическа агенция, а днес обратно към българското производство, магазините, планинските експедиции и новите потенциални космически партньори.
И всичко това носи една симпатична българска подробност.
Докато космическата индустрия говори за системи за животоподдържане, полезен товар, дългосрочни мисии и бъдещи полети далеч отвъд ниската орбита, в София продължават да разработват нещо много по-разбираемо за всеки човек: начин добрата храна да стигне дотам.
Преди десетилетия България доказва, че може да изпрати собствена технология и собствен вкус в Космоса. А днес това знание получава своя втори живот.
