СТАТИЯТА НАКРАТКО:
- Когато преподавателят няма последната дума
- Как доказваш, че можеш да водиш екип
- Как се планира храната на кораб?
- А ако морската професия не изглежда като мястото за теб?
- Можеш ли да тренираш буря?
- А какво става, когато атаката не идва от морето?
- Общото между морето и космоса
- И все пак: можем ли да им се доверим?
,,Да. Твърдо да.”
Точно така флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов отговаря на въпроса дали можем да се доверим на младото поколение?
По-интересният въпрос обаче се появява след това. Как се изгражда подобно доверие? Как подготвяш млад човек за момент, в който няма готова рецепта за действие – за ситуация, в която трябва сам да реагира?
Около тези въпроси се завъртат разговорите на БГ-Позитив с началника на Висшето военноморско училище ,,Н. Й. Вапцаров” (ВВМУ) флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов и с доц. д-р Мариета Георгиева Стефанова. Интервюто с адмирал Калинов е проведено по време на четвъртото издание на Форума за свързаност в Бургас, организиран от Фондация ,,Конрад Аденауер” България, посветен на Черно море като пространство за свързаност и сигурност.
Но за да разберем по-ясно отговора на адмирал Калинов, трябва да погледнем не какво има във ВВМУ, а какво студентите там реално правят.
КОГАТО ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ НЯМА ПОСЛЕДНАТА ДУМА
Представи си, че предлагаш на преподавателя си различно решение от неговото. И се окаже, че твоето работи по-добре.
Точно това се случва в част от проектната работа във ВВМУ. Студентите получават пространство сами да търсят решения. Понякога стигат до отговор, различен от очаквания.
„Именно проектът превръща „знам“ в „мога“.“ споделя доц. д-р Мариета Георгиева Стефанова
Но как изглежда това „мога“ извън теорията? Един от отговорите се крие в международните проекти, в които ВВМУ участва.
КАК ДОКАЗВАШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА ВОДИШ ЕКИП?
Всеки може да каже за себе си, че работи добре в екип, но за работодателите е важно това да се вижда на практика – особено в морския бранш.
Точно такъв е фокусът на проекта Skills4Sea. Чрез него студентите се научават на качествена комуникация в екип, вземане на решения под напрежение и поемане на лидерска роля, когато ситуацията го изисква. Проектът възпитава тези умения у младите чрез система, в която процесът по придобиването им се наблюдава и оценява.
По този начин теорията за екипната работа и лидерството се замества от реална практика, която гарантира усвояването на важните за морската професия умения.
Проектът работи в няколко посоки едновременно: изгражда обща рамка за разпознаване на нетехническите умения в морския сектор, разработва дигитален инструмент за структурирана оценка, осъвременява методите на морското професионално обучение и подпомага мобилността на работната сила чрез по-ясна видимост на уменията, с които разполага всеки специалист.
„Лекцията обяснява екипната работа; задачата показва дали я умееш.“, споделя доц. д-р Мариета Георгиева Стефанова.
КАК СЕ ПЛАНИРА ХРАНАТА НА КОРАБ?
На кораб въпросът „какво ще ядем” няма лесен отговор. Няма магазин на две крачки, а някой трябва предварително да прецени количества, доставка, съхранение и как храната да остане пълноценна, без да се трупат излишни отпадъци.
Именно с това се занимава проектът CUL-MAR-Skills — обучава студентите на теми, свързани със здравословно хранене на борда, корабно снабдяване, логистика на храните, предприемачество и кулинарни умения, съчетани в едно цяло.
Резултатът е, че логистиката престава да бъде абстрактна схема на дъската. Тя се превръща в конкретна отговорност — как осигуряваш всичко необходимо на хора, които са насред морето.
А АКО МОРСКАТА ПРОФЕСИЯ НЕ ИЗГЛЕЖДА КАТО МЯСТОТО ЗА ТЕБ?
She4Sea тръгва от различен ъгъл. Проектът е насочен към професионалното развитие на жени в морския туризъм, корабоплаването, рибарството и аквакултурите, а ВВМУ е един от партньорите.
Един от разработените инструменти позволява на участничките да оценят собствените си силни и слаби страни в лидерството, предприемачеството и устойчивостта. После получават профил на компетентностите си и достъп до обучителна платформа.
Тук интересното е, че университетски преподаватели и експерти помагат за създаването на инструменти, чрез които хората да намерят мястото си в морски професии.
Елка Василева е участничка в She4Sea. Тя е първата българка, управлявала лодка в Антарктида. В ледените води около остров Ливингстън тя превозва учени и оборудване на места, в които решенията под напреженеие са неизбежна част от работата.
МОЖЕШ ЛИ ДА ТРЕНИРАШ БУРЯ?
Представи си басейн, в който се оформят вълни, пуска се изкуствен дим, образува се дъжд от система, а прожектори симулират гръмотевична буря.
Ето това е Центърът по оцеляване на море във ВВМУ. От подобен мащаб в Европа съществуват само 5. Един от тях е точно тук, във ВВМУ. Той представлява басейн със системи, проектирани така че да пресъздават условия, близки до реалните в открито море.
Обучаемите отработват спасителни операции, реакции при аварийни ситуации и оцеляване в морските води. Сценариите се сменят така, че никой да не знае предварително какво точно ще се случи. А това променя смисъла на думата „грешка“.
В центъра можеш да сгрешиш, да разбереш защо и да опиташ пак.
И чак тогава числата придобиват смисъл: 35 лаборатории, 36 специализирани кабинета и 11 тренажора, създадени за обучение в условия, близки до реалните.
Зад тези цифри стоят конкретни машини. Симулатор на корабен мостик с 315-градусова панорамна визуализация, на който курсантът маневрира голям кораб в буря и натоварен пристанищен трафик. Тренажор на машинно отделение, който пресъздава авария дълбоко в корема на кораба. Системи за аварийна комуникация по море. Всеки от тях e създаден да постави обучаемия в реалната роля, за да му предостави подготовката, нужна за действителната професия.
А КАКВО СТАВА, КОГАТО АТАКАТА НЕ ИДВА ОТ МОРЕТО?
През 2017 г. над 20 кораба край руското пристанище Новоросийск засичат в системите си, че се намират на 32 километра навътре в сушата — на летище. Капитаните проверяват уредите си, свързват се с други кораби наблизо и установяват, че всички показват една и съща, грешна позиция.
Проблемът не е останал в миналото. Черно море е сред зоните в Европа с най-чести смущения в сателитната навигация, редом с Балтийско, Червено море и Персийския залив. Кораби, засегнати от подобно въздействие, се появяват на проследяващите карти да се движат в кръгове, докато реално се намират на стотици мили разстояние.
Мащабът на проблема е причина през януари 2026 г. над дузина крайбрежни държави да издадат съвместно международно предупреждение.
Именно тук идва въпросът, около който всъщност се върти всичко. Ако утре випускник на ВВМУ застане на мостика на кораб в Черно море и уредите му кажат, че е някъде другаде, ще разпознае ли лъжата навреме?
В Учебния център по кибероперации на ВВМУ инфраструктурата може да имитира реални атаки и пробиви в сигурността. Идеята не е обучаемият просто да прочете как изглежда правилната реакция, а сам да открие проблема и да реагира. Студентите по киберсигурност работят практически с конфигуриране на мрежови устройства, анализ на операционни системи и управление на инциденти, като имат достъп и до международно признати сертификати през центъра Pearson VUE във ВВМУ.
Защото сигурността на Черноморския регион не спира на брега. Пристанища и комуникационни системи могат да бъдат засегнати без нито един физически изстрел.
ОБЩОТО МЕЖДУ КОСМОСА И МОРЕТО
Освен с военно и морско обучение, ВВМУ се занимава активно и с интегрирането на космическото познание в дейностите на учащите. В планетариума на университета изучават астронавигация, при която звездите определят мястото на кораба.
Програмата „Космическо инженерство и технологии“ е разработена с EnduroSat, българската космическа компания, която е изградила най-голямата лаборатория за космически изследвания в България. Тя позволява на студентите да работят по проектиране, разработване и тестване на малки сателити, космически комуникации, навигационни системи и управление на мисии. По този начин студентите могат да участват в проектирането, тестването и интегрирането на реални сателитни системи, които впоследствие да бъдат изстреляни и управлявани в Космоса.
През 2024 г. във ВВМУ е открита и лабораторията „Азимов“, представена като най-голямата лаборатория за космически изследвания в България, изградена отново с подкрепата на EnduroSat.
А може би най-хубавият мост между двете теми се намира буквално на кораб. На българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ е инсталирана космическа лаборатория, която улавя сателитни изображения по време на антарктическата експедиция и служи за обучение на курсанти.
И ВСЕ ПАК: МОЖЕМ ЛИ ДА ИМ СЕ ДОВЕРИМ?
В началото остана един въпрос. Можем ли да се доверим на младото поколение?
Нито един от изброените примери за практика във ВВМУ през проекти, сам по себе си не доказва, че дипломата автоматично прави някого в готов професионалист. И може би точно това е идеята. Има неща, които не можеш да научиш само чрез обяснение. Трябва да ги направиш. Трябва да сгрешиш. Трябва да промениш решението. Трябва да опиташ отново.
„Дипломата показва, че си завършил. Уменията показват какво реално можеш.“, обяснява доц. д-р Мариета Георгиева Стефанова.
А когато същият въпрос от началото стигне до флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, отговорът му изразява увереността в способностите на младото поколение, което е получило най-добрите възможности за професионална реализация.
„Да. Твърдо да.“ флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.
ВВМУ дава пример за една възможна посока за българското образование. Това е посоката, която не позволява на знанието да остава само в аудиторията. Когато младите получат пространство да експериментират, да грешат и да предлагат свои решения, дипломата се превръща в допълнителен документ към уменията, които те вече притежават и умеят да използват в реалната среда.
ИЗТОЧНИЦИ:
Интервю с флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Интервю с доц. д-р Мариета Георгиева Стефанова, преподавател във ВВМУ, Skills4Sea.com, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – официален уебсайт, She4Sea – официални проектни материали, EnduroSat, Фондация „Конрад Аденауер“, БТА.
