Заради множеството си ползи за човешкото здраве, лавандулата отдавна се е утвърдила като символ на вътрешния мир, баланса и спокойствието. Това нежно растение се свързва най-често с френските аромати, ухаещи във всяка парфюмерия или с Прованса, историческа област във Франция, добре позната със своите лавандулови полета.
Но знаехте ли, че всъщност България е лидер в производството на лавандуловото етерично масло? Точно така, у нас се произвеждат средно между 200 и 300 тона лавандулово масло годишно, от които над 90% отиват за износ. В следващите редове ще проследим историята на растението у нас и как лавандулата извървява пътя си до световните пазари.
ИСТОРИЯ
България е широко позната по добива на розово масло и нашата ароматна казанлъшка роза, но рядко се споменава и дългогодишната ни връзка с лавандулата.
Историята на българската лавандула започва през 1907 година, когато културата е внесена в страната и бива засадена за експериментални цели в малки райони около Казанлък. В следващите години растението се отглежда само в ограничени количества, но голямата крачка напред идва от Института по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) в град Казанлък. През 60-те и 70-те години на миналия век екип от български агрономи и биолози се фокусира усилено върху хибридизацията и подбора на растенията. Тогава настъпва истинският индустриален възход с масовото разширяване на засажданията на лавандулата. Това е и периодът, когато държавата превръща етерично-маслената индустрия в икономическа стратегия.
Вследствие на този успех българските фермери започват да отглеждат местна селекция вместо внесените френски популации и разсади от семена.
Най-старите официално признати български сортове лавандула са: Казанлък, Карлово, Арома, Свежест и Венец.
Тези пет сорта са първото поколение изцяло българска селекция, макар и да не се отглеждат в големи индустриални мащаби към днешна дата.
Съвременните ни сортове като „Севтополис“, „Хемус“ и „Рая“ ги превъзхождат значително по икономически показатели – те дават много по-висок добив на етерично масло и покриват високите съвременни изисквания на световната парфюмерийна индустрия.
С КАКВО СЕ ОТЛИЧАВА БЪЛГАРСКАТА ЛАВАНДУЛА?
Но с какво нашето растение изпъква, че да стигне до световната сцена?
Българската лавандула е характерна със своя плътен, дълготраен и наситен аромат, както и с високия добив на етерично масло (рандеман) от декар. А сред причините за този аромат са благоприятните ни климатични условия и плодородната почва.
Нашата лавандула съдържа високи нива на активни съставки, които ѝ придават ценни антисептични и успокояващи свойства. Именно тези качества я правят особено търсена във фармацията, козметиката и ароматерапията.
Концентрацията на полезни вещества в българската лавандула е по-висока от тази на отглежданата по други места. Неслучайно произведеното у нас етерично лавандулово масло намира широко приложение във френската козметична индустрия, а Франция е сред основните пазари, които сезахранват от българските производители.
ОСНОВНИ СВОЙСТВА
Лавандулата е позната със своето успокояващо и релаксиращо действие, което я прави особено популярен лек при стрес и проблеми със съня. Тя притежава и антибактериални и противовъзпалителни свойства, поради което маслото ѝ се използва при различни козметични и терапевтични приложения, включително при кожни раздразнения, ухапвания от насекоми и инхалации.
СРАВНЕНИЕ С ФРАНЦИЯ
Докато българските производители се специализират в отглеждането на теснолистна лавандула (най-високото качество лавандула), във Франция често се залага на лавандин – хибрид, който дава по-голям добив и е по-евтин за производство.
Така двете растения заемат различни ниши – теснолистната лавандула се цени за качеството на маслото, а лавандинът е предпочитан заради по-достъпната си цена и високата продуктивност.
ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ
Българските дестилерии изнасят над 90% от производството си, като основни дестинации са САЩ, Франция, Германия и други европейски пазари, където маслото се влага в козметика, парфюми и ароматерапия.
Наблюдава се и тенденция на инвестиране от международни компании в собствени мащабни дестилерии у нас (като компанията “doTERRA”, която инвестира в основаването на дестилерията Esseterre в Добрич).
Така нареченото българско „синьо злато“ е безкомпромисен водач в световния пазар.
Още през 2012 година Българските полета изпреварват Френския Прованс и го оставят на второ място по производство. Така нашата държава официално бива призната за основен производител и оглавява това място до ден днешен.
През периода на популяризирането на лавандулата, а именно между 2020 и 2022 година, достигнахме рекордните над 500-600 тона годишно и всичко това вследствие на масовото засаждане на нови площи в Добруджа. Този феномен обаче доведе до свръхпроизводство, пренасищане на пазара и срив в изкупните цени. Затова след пика на пренасищане на пазара днес предлагането е по-балансирано и контролирано.
Също така някои природни фактори ограничиха количествата в някои отминали реколти, което стабилизира цените обратно.
През социалистическия период България поставя основите на мащабното индустриално производство на лавандула. Площите достигат около 70 000 декара, а годишното производство възлиза на приблизително 155 тона етерично масло и 7400 кг лавандулов конкрет.
Днес мащабите на сектора са значително по-големи.
В разгара на лавандуловия бум общата площ на насажденията в страната надхвърля 200 000 декара, като само в една от общините в Добруджа лавандуловите масиви достигат над 100 000 декара.
Макар през последните години част от нерентабилните насаждения да бяха изкоренени, площите, заети с лавандула, все още са значително повече в сравнение с историческите 70 000 декара.
И така днес, развитието на българската селекция, съчетано с модерните технологии и високоефективните дестилерии, позволява на страната да поддържа производство от приблизително 200 до 400 тона лавандулово масло годишно.
ЗАЩО Е ВАЖНО?
Пътят на лавандулата в България, от малките експериментални насаждения край Казанлък до хиляди декари лавандулови полета в различни краища на страната, е доказателство за това как една култура може да се превърне в национално богатство и може да служи за вдъхновение.
И за щастие търсенето в световен мащаб продължава да расте, тъй като потребителите в днешно време масово се насочват към естествени и терапевтични съставки вместо синтетични аромати.
Предизвикателството пред България вече не е просто да произвежда повече, а да произвежда по-качествено, устойчиво и с по-висока добавена стойност.
А може би именно в това се крие истинската стойност на българското „синьо злато“ – не просто да бъде най-много, а да бъде сред най-добрите.
ЛЮБОПИТНО ЗА БИЛКАТА
Лавандулата е растение от семейството Устноцветни, което цъфти в лилав цвят, а стъблото и листата му са сребристозелени. Съществуват над 30 различни вида лавандула, като биват разпределени в три отделни категории:
- Теснолистна Лавандула – това е основният вид лавандула или още познат като Lavandula Vera. Той се използва най-често във висококачествените масла. Този вид също така съдържа минимално количество камфор и е изключително богат на линалилацетат и линалоол, което го прави единственият вид лавандула, който може да се използва в кулинарията. Това е и маслото, което се свързва най-много с борбата срещу стреса, и е познат лек за безсъние.
- Широколистна Лавандула – тя е известна още като Lavandula Spica и има коренно различен химичен състав от теснолистната лавандула. За разлика от Vera, тя има високо съдържание на камфор и евкалиптол, което значи, че тя няма успокояващ ефект, а точно обратното – действа енергизиращо и стимулира фокуса. Този вид се използва, както в медицината за облекчаване на кашлица и за инхалации, така и в козметиката поради своите антибактериални свойства – в кремовете срещу изгаряния, ухапвания от насекоми или тежко акне.
- Лавандин, или така наречената хибридна лавандула – това е вид, който е естествена кръстоска между теснолистната и широколистната лавандула. Той съчетава огромния добив и издръжливост на широколистната с приятния аромат на теснолистната лавандула и поради тези причини бива използван за флористика и ландшафтен дизайн. Ниската му цена го прави най-привлекателният вид за масовата козметика, като шампоани и масла срещу мускулна треска и за битовата химия – под формата на прахове за пране и ароматизатори.
В България има няколко основни сорта теснолистна лавандула, които са световно признати за високото си качество и отличната си студоустойчивост (до –30 градуса), а именно: Хемус, Светополис, Дружба, Юбилейна и Рая.
Също така има нова генерация български сортове Лавандула: (Дея, Терез, Жанет, Глория)
Те са култивирани след дългогодишна селекция, признати официално от Държавната сортова комисияи са разработени с цел да покриват строгите световни стандарти за българско лавандулово масло и да попречат навлизането на некачествени чужди хибриди в пазара. Те са характерни с високата си издръжливост срещу болести и оптимизираният рандеман при дестилация.
