Знаете ли, че български дизайни се разхождат по червените килими на Кан и Холивуд? А че световно-известната актриса Анди Макдауъл избра за свой тоалет рокля от български дизайнер?
Точно така, днес роклите на една българска дизайнерка излизат далеч извън границите на страната ни. Зад тези постижения стои млада жена, която започва пътя си към модата с една рокля, ушита за специален повод. Извън блясъка на червения килим обаче тя е привлечена и от светлината на човешката душа – тя е дизайнерът, който протяга ръката на 23-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, на която ушива рокля за бала. Срещаме ви отблизо с Ивет Апостолова, която вместо да чака подходящия момент, избира да създаде свой собствен. Така тя създава модната къща “Ivette Bianchi”, която се радва на все по-широка популярност в света на висшата мода.
КОЯ Е ИВЕТ АПОСТОЛОВА?
Ивет Апостолова е талантът, който стои зад българската модна къща “Ivette Bianchi”. Въпреки крехката си възраст тя вече се доказва на международното дефиле с изключителния си стил и запомнящите си дизайни. Още от малка тя проявява особен интерес към модата и въпреки това никога не е очаквала да се занимава професионално със своята страст.
„Никога не съм гледала модния дизайн като потенциална кариера, ами по-скоро като нещо, което е част от мен.“ – казва младият дизайнер.
Споделя, че решава да ушие сама роклята си след приключване на токсична връзка. В труден момент за нея тя решава вместо да се отдаде на негативните емоции, да превърне разочарованието в нещо градивно и смислено.
„Точно този ден, в който приключи една глава от живота ми, започнах да пиша нова.“
Ивет завършва средното си образование в София и след това взема смелото решение да не продължи с висше образование, а да развива бизнеса, който е започнала в 12-ти клас, а именно – модната си къща.
ЗА „IVETTE BIANCHI“
Но как се ражда идеята на едно младо момиче да създаде модна къща?
Едно пътуване до Ница и срещата ѝ с елегантността на Френската ривиера дава нова посока в живота ѝ. След като обикаля Ница, Кан и останалата част от крайбрежието, Ивет се завръща в София – вдъхновена, с ясното решение да създаде собствена модна къща и да се яви на Sofia Fashion Week. Само месец и половина преди събитието тя все още няма нито шивач, нито крояч, нито изграден екип.
И въпреки това успява.
Тя се самоопределя като стара душа и вярва, че именно нейната сетивност я вдъхновява често за моделите ѝ. Има афинитет към ретрото и романтичния стил, който е популярен през 50-те и можем да видим в черно-белите филми. Хората често описват работата ѝ като “Old Hollywood”. Тя не робува на тенденциите на пазара, защото за нея е изключително важно да можете да разпознае себе си във всеки един от дизайните си.
В ателието често настъпва тишина. Няма публика, няма аплодисменти, няма кой да потвърди, че си на прав път. Остават само човекът, идеята и празният лист, от който трябва да се роди следващата колекция. Именно в тези моменти мотивацията трябва да бъде намерена отвътре и превърната в нещо живо.
Зад свободата на творчеството обаче стои нещо далеч по-тежко – желязната дисциплина . Умението да работиш и в дните без вдъхновение, да превръщаш съмнението в действие и постепенно да изградиш своя ритъм. Всеки се сблъсква с момента, в който талантът вече не е достатъчен и тогава дисциплината е ключова.
„Трябва да бъдеш one man show и дизайнерът, и публиката едновременно.
Сам да си ръкопляскаш и да си кажеш „Good job!”, защото в такива ситуации можеш да се смачкаш от напрежението, особено, когато всичко затихне в и се чуват само хората, които те критикуват.Ако се поддадеш на тези гласове, много трудно ще стъпиш отново на краката си и още по-трудно ще продължиш да работиш.“ – сподели дизайнерката с нас.
Първата ѝ професионална изява е на елитното българско събитие, което събира български и световни дизайнери с любители на модата на едно място – Sofia Fashion Week AW23/24 с първата ѝ колекция “La Dolce Vita”.
А когато една мечта започне да оживява, граници не съществуват. След триумфа в София идва Париж – градът, в който „Ivette Bianchi” намира своя нов дом.
От булевард „Васил Левски“ в София до Париж е голяма крачка, но Ивет ни споделя, че тя никога не е готова за новите стъпки в кариерата си. За нея тайната на успеха се крие именно, в това, че няма момент, в който си готов. Винаги ще има угризения и несигурности, затова човек трябва да бъде уверен и да скочи, в момента, в който го усети.
“Това е чувството, което ме води – чувството на увереност. Не това, че самата аз съм готова, ами че това е правилното нещо и правилната стъпка. Париж е естественият и логичен път на това, което аз правя, тъй като като това е домът на модата и мястото, на което човек трябва да развие такъв бранд, ако наистина се стреми да стане част от висшата мода.”
МОДА С КАУЗА
„Вярвам, че модата може да промени човешки съдби по особено интересен начин.“ – заявява Ивет.
За Ивет чрез модата може да се подаде ръка на жена по най-елегантния начин, карайки я да се чувства самоуверена и специална.
„Точно преди да направя дебюта си, лятото се беше случило нещастието с Дебора, която беше нарязана с ножче от гаджето си. По това време ми излезе видео, в което тя и майка ѝ обясняваха, че Дебора вече не искала да ходи на бала си заради случката.
Тогава ми хрумна, че мога да се свържа с нея и да ѝ предложа да ѝ направя роклята за бала, защото си спомних, аз колко се вълнувах за своя бал и ме съкруши да видя как един човек е успял да смаже желанието на друго момиче. Исках да помогна с нещо, а това, което правя най-добре е изкуството ми – роклите.
Не исках да подаря просто дреха, а символ на женственост, сила и ново начало.
Всъщност така и стана, свързахме се и започнахме работа. Тя първоначално беше доста плаха и несигурна и вече на следващата ни среща се отпусна повече и в крайна сметка от първоначалното ѝ за желание за дълга черна рокля, стигнахме до къса розова рокля . Именно тогава разбра , че модата може да има емоционална стойност и да помогне на човек отново да се чувства красив, уверен и готов да продължи напред . Така че мисля, че беше доста позитивен процес и за нея, и за мен.“
След този първи жест работа с кауза постепенно се превръща в естествена част от пътя на Ивет. Чрез програмата „Генерация“ животът я среща с момичета като Анджи и Борислава – млади жени, които растат без традиционната семейна среда и необходимата подкрепа от своите родители. За тях Ивет създава не просто дрехи, а символи на увереност, които да напомнят за собствената им стойност.
Най-ценното в тези срещи е, че никоя от тях не започва като предварително планирана кампания. Всяка история идва по свой път, намира място в света на Ивет и естествено поражда желание за действие. А помощта от страна на дизайнерката идва под формата на това, което тя владее най-добре – собственото си изкуство като език, чрез който може да даде самоувереност, видимост и надежда.
След като бива наградена с престижната награда „Изгряваща звезда“ и става най-младият носител на отличието „Златна игла“ в историята на Академията за мода, тя бива забелязана и отвъд границите на България и получава покана за Кинофестивала в Кан.
Нейните дизайни вече присъстват в различни международни издания като: Marie Claire, Harper‘s Bazaar, InStyle Greece, Elle и L‘Officiel Monaco .
БЪЛГАРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА
Съвсем естествено след труд и упоритост моделите на Ивет стигат до Франция. След първото ѝ посещение на филмовия фестивал в Кан миналата година, нейна рокля бе избрана от холивудската актриса Анди Макдауъл за модна фотосесия, която вдъхва изключителен кураж на Ивет. Именно фактът, че известна актриса е харесала и избрала да облече нейн тоалет ѝ доказва, че всичко е възможно и граници на мечтите – няма.
От Кан споделя и друг незабравим свой момент, който я кара да преосмисли начина, по който гледа на успеха.
„След като успях да се снимам с Роми Стридж – модел, когото от години следя и на когото се възхищавам, докато си чакаше асансьора, осъзнах, че зад образите в социалните мрежи стоят напълно реални и обикновени хора. Нека уточним, много красива жена беше. Но не е някакво идеално божество, което не е от тази земя.
Миналата година “Ivette Bianchi” имаше кратко представяне на Paris Fashion Week, което остави положително впечатление пред модната индустрия там. А в момента нашият млад български дизайнер работи усърдно по първото си модно ревю в Париж, което ще постави официалното начало на пътя ѝ към висшата мода.
Тя имаше и тазгодишно представяне на Кинофестивала в Кан, за който създаде специална капсулна модна линия.
ЗА ОТГОВОРНАТА МОДА
За Ивет също толкова важно е и посланието за по-отговорна мода.
„Живеем в свят свръхконсуматорство и за жалост планетата ни страда от това.
Аз като човек, който се занимава с мода, се интересувам и мога да осъзная ефекта, който моята индустрия има върху планетата. Мисля, че е важно всеки да осъзнава ефекта от действията си и да се замисли върху дрехите, които купува.
По света има държави, които заради липсата на контрол биват затрупани от дрехи. Като пустинята Атакама, например, където фактически има планина от дрехи, които се виждат от космоса. И става въпрос за чисто нови непродадени дрехи. За съжаление все още има фирми, които не са ограничени и правят едно свръхпроизводство, за да са сигурни, че няма да изпуснат дори една продажба. В резултат на това има купища дрехи, които остават непродадени и тъй като като за марките е разход да ги съхраняват, тези „отпадъци“ отиват на сметищата, в природата и във водата ни.
Дори ние да си мислим, че всичко това е далеч от нас и не ни засяга, всички тези неща имат начини да достигнат до нас. Носенето на синтетични материи, например, също влияе зле на нашето здраве. Знаете ли, че повече от 30% от микропластмасата в океаните е резултат от прането и производството на дрехи от синтетични материи. Влакната от синтетичните материи след това попадат и в нашата питейна вода, в рибата и морските дарове, които ядем, и след това в нашия организъм – само заради един моментен хит на допамин при моментната покупка.“
Ивет насърчава към по-разумен и осъзнат начин на пазаруване, а по-точно да избираме дрехи с мисъл за следващите 10–20 години, а не за едно лято или конкретна почивка.
Качеството, според нея, не е разход, а дългосрочна инвестиция. Вместо евтини покупки, които бързо губят стойността си и често остават забравени след едва няколко носения, по-смисленият избор е дрехата, която е създадена така, че да остане.
Зад този възглед стои и по-голямата тема за отговорността – към начина, по който се отнасяме към труда зад всяка дреха и към собственото ни здраве. Защото устойчивата мода започва не само от това какво носим, а от начина, по който избираме да живеем и консумираме.
С ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО
Ивет споделя мечтата, която е присъща на много дизайнери – следващата голяма световна модна корица, представяща нейното име и марка, да бъде тази на Vogue . Засега не е сигурна кого би искала да види облечен в нейна рокля за този емблематичен момент, като не изключва възможността това да бъде самата тя. Сред личностите, за които мечтае да създаде дизайни някой ден, са световни имена като Зендая, Сара Джесика Паркър и, разбира се, Мария Бакалова .
„Ако след година отново се срещнем и разговаряме, бих искала да мога да кажа, че съм направила още една сериозна крачка към света на висшата мода.”
Тя споделя, че не живее с мечти, а с планове и много труд. И вярва, че най-хубавите неща често идват точно тогава, когато не ги очакваме.
ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА МЛАДИТЕ
Историята на Ивет Апостолова е история за това какво може да се случи, когато талантът срещне смелостта да бъде превърнат в професия.
Но може би най-важното в нейния пример не е самият успех. А начинът, по който го разбира.
Да създаваш, без да губиш себе си. Да следваш мечтите си, без да забравяш отговорността към света около теб. Да използваш таланта си не само за да бъдеш видян, а и за да дадеш увереност на някой друг.
В свят, в който младите хора често се чуват, че трябва да чакат „подходящия момент“, Ивет избира да действа. Не чака да бъде напълно готова, не чака някой да ѝ даде разрешение и не очаква успехът да дойде сам. Започва с това, което има – талант, смелост и една цел, която не спира да гони.
И може би именно тази история е по-голяма от една модна кариера. Тя е доказателство, че българският талант може да бъде разпознаваем и отвъд границите на страната ни, че младостта не е пречка за големите амбиции и че успехът има най-голяма стойност, когато върви ръка за ръка с човечност.
