СТАТИЯТА НАКРАТКО:
- От родовата памет до иновативния бизнес
- Кои са бесарабските българи?
- История в чаша вино
- Паметта, която свързва България и Бесарабия
За голяма част от българите Бесарабия е несъмнено далечна тема, чиято видимост постепенно намалява и на обществено, и на държавно ниво. На стотици километри от България обаче, бесарабските българи продължават да учат български език в училище и да следват обичаите на своите предци. За тях българското е важно наследство и самосъзнание, което умело използват и като извор на вдъхновение. Това ни сподели Иван Плачков – създател на винарна „Колонист“, където родовата памет на бесарабските българи е вплетена във висококачествен продукт, чиято история достига цяла Европа.
ОТ РОДОВАТА ПАМЕТ ДО ИНОВАТИВНИЯ БИЗНЕС
В началото на 2000-те години Бесарабия преживява тежък период на икономическа несигурност. Именно тогава Иван Плачков – бесарабски българин и енергетик по професия, решава да комбинира своето наследство с бизнес проект. Мотивиран и от желанието да даде нов тласък на региона, Плачков изгражда своята винарна буквално „от първата тухла на голо поле“, както споделя съпругата му Алла. Същевременно по този начин Иван постига и целта си да възроди традициите, познати на региона от древността.
И така започва историята на семейната винарна „Колонист“ – една от първите модерни винарни в региона, които започват да изграждат репутацията на бесарабските вина.
„Името „Колонист“ избрахме в чест на моите предци – българите-колонисти, които пристигнали от България в Бесарабия с този статус. Статусът колонист е бил специален, означава, че те били свободни граждани“, обясни Иван Плачков.
За 20 години семейната кауза се разраства от 1,5 до 80 хектара лозя, а производството достига до 300 000 бутилки годишно. Освен това виното „Колонист“ е уважавано и консумирано с любов в множество европейски държави като Франция, Полша и Великобритания. А скоро бесарабската напитка ще започне да се продава и на българския пазар – стъпка, символизираща емоционално завръщане към корените за Иван и семейството му.
„За нас е голяма чест да продаваме вино, направено от Бесарабия, в България.“
КОИ СА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ?
Бягайки от Руско-османските войни на ХIX век, десетки хиляди българи напускат родината в търсене на безопасност. По покана на Руската империя, те се заселват в тогава необитаемите земите на днешна Южна Украйна и Молдова – регионът, познат като Бесарабия.
Връзката на тези земи с българския дух обаче е много по-древна. Именно в Бесарабия, в историческата област Онгъл около езерото Ялпуг, хан Аспарух полага основите на българската държава през 681 г.
Бесарабските българи оставят дълбока следа и в историята на третата българска държава. Ген. Иван Колев е може би най-яркият пример за онова поколение Бесарабски държавници, учени и възрожденци, представители на българите от допринесли за изграждането на институциите на свободна България.
Днес в Бесарабия живеят около 200 хиляди потомци на първите български преселници. Сърцето на тази общност е град Болград, основан през ХIX век тъкмо от тях. За повече от две столетия тези хора пазят своето самосъзнание, съхранявайки обичаите и празниците ни в техния най-автентичен вид. Българският език за тях също до ден днешен остава майчин, говорен както в семейството, така и в училище – “с любов и гордост”, споделя Иван.
„Това е една стара архаична култура, която се е консервирала. И сега тя е източник на нови исторически открития, етнологически открития, изучаване на езика“, разказва бесарабският българин Геннадий Воробьов.
Освен езика и традициите обаче, българите пренасят в новите си домове и лозарството. В Одеска област правенето на вино е важна част от родовата памет и се свързва с многовековно майсторство.
„Сега където и да отидете, почти всяко семейство знае как да прави вино, имат бъчви за вино в избите си и първото нещо, с което ще ви почерпят, е чаша вино. Така че това е дълготрайна, вековна традиция.“ споделя Алла Плачкова пред екипа на БГ-Позитив.
Точно тук народното наследство се среща със съвременната предприемчивост. По този начин се ражда винарната „Колонист“ на Иван Плачков.
ИСТОРИЯ В ЧАША ВИНО
За собствениците на „Колонист“ винопроизводството е дълбока философия и начин на живот. Създаването на виното те възприемат като изкуство, в което се съчетават бесарабските традиции с най-съвременните технологии.
„У нас не е индустриално виното. То е творение на нашите ръце и души, ние влагаме много любов в нашия продукт“, обяснява Иван Плачков.
Според семейство Плачкови, всяка бутилка вино „Колонист“ носи силен емоционален заряд и почит към предците – върху нея е изобразен портретът на прадядото на Иван. Затова той споделя, че техният продукт има голяма сантиментална стойност. Въпреки това обаче, виното е винаги на достъпна цена, за да може всеки да опита вкуса на семейното наследство.
„Невъзможно е да се оцени, така че когато създаваш продукт с цялото си сърце, с цялото си искрено отношение и го чувстваш като дълбока философия, той ще намери своя истински ценител“, споделя Алла Плачкова.
ПАМЕТТА, КОЯТО СВЪРЗВА БЪЛГАРИЯ И БЕСАРАБИЯ
Историята на винарна „Колонист“ е показателна за това, че родовата памет може да се превърне в двигател за нови идеи и успешни начинания. За семейство Плачкови българският произход намира място в тяхната ежедневна работа, във всяка бутилка вино и в стремежа им да представят истинското лице на Бесарабия пред света.
Подобни истории напомнят, че връзката между България и бесарабските българи е жива. Днес те се пазят не само чрез езика и традициите, но и чрез хора, които намират съвременен начин да разказват за своите корени. Отбелязването на Деня на бесарабските българи или идеята за експозиция „Алея на бесарабските българи“ в новата метростанция „Бесарабия“ на линия №3 са още една възможност повече хора да се докоснат до тази част от българската история.
Историята на семейство Плачкови е само един от многото примери, че българската идентичност в Бесарабия продължава да се развива и днес. А както казва Геннадий Воробьов, най-добрият начин човек да я опознае е да я види отблизо:
„Пътувайте, ходете в Бесарабия! Със сигурност ще намерите страшно добри емоции… и ще завържете много нови приятелства с българи зад Дунава“.
