Зимните олимпийски игри в Милано–Кортина започнаха с впечатляващо откриване – символ на връзката между опитът и новото начало. За България това откриване не беше просто церемония, а ударното начало на едно ново поколение спортисти, което вече е част от световния зимен спорт.
Отборът на България – поколението „Z“ доминира
България участва в Игрите с 20 спортисти в шест зимни спорта – биатлон, алпийски ски, сноуборд, ски бягане, ски скок и фигурно пързаляне. Това е отбор, който съчетава опитни състезатели с млади дебютанти, за които това ще са първите Олимпийски игри.
Българските участници са:
Фигурно пързаляне:
Александра Фейгин (23 г.)
Алпийски ски:
Алберт Попов (28 г.), Калин Златков (25 г.), Анина Цурбриген (22 г.)
Сноуборд:
Радослав Янков (36 г.), Александър Кръшняк (21 г.), Тервел Замфиров (20 г.), Малена Замфирова (16 г.)
Биатлон:
Владимир Илиев (38 г.), Антон Синапов (32 г.), Милена Тодорова (28 г.), Мария Здравкова (27 г.), Благой Тодев (24 г.), Константин Василев (22 г.), Лора Христова (22 г.), Валентина Димитрова (22 г.)
Ски бягане:
Даниел Пешков (23 г.), Марио Матиканов (21 г.), Калина Недялкова (24 г.)
Ски скок:
Владимир Зографски (32 г.)
Присъствието на повече млади спортисит, за които това ще са първите Олимпийски игри не бива да ни тревожи. Този отбор показва, че бъдещето на българските зимни спортове вече не е обещание, а реалност, която се развива пред очите ни.
Двама от най-младите спортисти на отбора вече са извоювали световни титтли – Малена Замфирова (най-добър млад спортист на Европа за 2025 г.) и Тервел Замфиров (Световен шампион по алпийски сноулборд от 2025 г.).
Именно това е един от най-добрите примери в тези игри – страната ни има доверие на младите български спортисти. Те не просто са част от олимпийската сцена, а показват, че развитието в зимните спортове у нас продължава.
Знаменосците – връзка между поколенията
На откриването българският флаг беше носен от фигуристката Александра Фейгин и биатлониста Владимир Илиев. Изборът им не е случаен – единият е символ на новото поколение в зимните спортове, а другият е сред най-опитните ни олимпийци. Така още в първите минути на Игрите, България показа приемственост между опит и бъдеще.
Медалите на България досега
България има своите исторически успехи на Зимните олимпийски игри, като до момента страната ни е спечелила шест олимпийски медала.
Най-големият успех остава златото на Екатерина Дафовска в биатлона от Нагано 1998 – единствената зимна олимпийска титла за България. Сребърни отличия носят Иван Лебанов в ски бягането от Лейк Плесид 1980 и отново Дафовска от Солт Лейк Сити 2002, а бронзови медали печелят Петър Попангелов в алпийските ски през 1984 г. и Евгения Раданова в шорттрека през 2002 и 2006 година.
Въпреки традицията а страната ни в зимните спортове, България не е печелила медал от вече 20 години.
Надеждата за нов български олимпийски успех днес е в младите състезатели, които вече правят силна заявка за бъдещето на зимните ни спортове. Вярваме в тях и в това, че следващата българска победа е въпрос на време.
Олимпиада на няколко сцени – нов формат на игрите
За първи път в историята откриването и състезанията са разпределени в различни олимпийски центрове. Вместо всички дисциплини да бъдат концентрирани на едно място, спортистите дефилираха там, където ще се състезават.
- Милано – ледени спортове и фигурно пързаляне
- Кортина д’Ампецо – биатлон и алпийски дисциплини
- Ливиньо – сноуборд и фрийстайл дисциплини
- Предацо – ски бягане и северни дисциплини
Този формат създаде усещане за Олимпиада, която се случва едновременно на няколко места, а българските спортисти бяха част от всички основни зимни дисциплини.
Причината за този модел е и опитът от предишни игри. Досега в избрания град трябваше да бъде построена сериозна инфраструктура, която да има капацитета за всички състезатели и гости, по време на Игрите. Но това представлява проблем – какво се случва с тази инфраструктура, когато игрите приключат?
През 2004 г. Гърция посрещна тогавашните летни игри с чисто нов олимпийски басейн в Атина. Днес той е изоставен и неизползваем. Причините са много, но накратко, това е така заради спецификата на олимпийските съоружения – те се строят специално заради Олимпийските игри. Тоест, щом не ги е имело досега (не е имало търсене на местно ниво досега), то те не биха се използвали отново.
Примери за изоставени олимпийски съоръжения има по цяла свят: Плувен басейн в Берлин – летни Олимпийски игри, Берлин, 1936 г.; Кула за ски скок – Кортина Д’ампецо, зимни игри, 1956; Улеите за бобслей в олимпийско селище – зимни Олимпийски игри в Сараево, 1984; Плажен волейбол – летни игри в Пекин, 2008 г. и други.
Моделът на децентрализация – разделяне на отделните спортове между различни селища с вече изградена и използвана спортна, туристическа и транспортна инфраструктура – се приема като по-реалистичен подход към съвременните олимпийски игри. Вместо да се изграждат съоръжения, които след това остават празни, се използват курорти и състезателни зони, които функционират и извън олимпийския период. Така инвестициите остават полезни за местните общности, а вниманието и туристическият интерес се разпределят между повече региони. В крайна сметка този модел прави игрите не само по-устойчиви икономически, но и по-близки до начина, по който зимните спортове реално съществуват днес.
Може ли България да бъде домакин?
Олимпиадата в Милано–Кортина неизбежно поставя и един въпрос, който все по-често се задава и у нас – възможно ли е България някога да бъде домакин на Зимните олимпийски игри при модел като този в Италия? Страната ни разполага с планински курорти, посрещащи хиляди туристи от цял свят, от които Банско беше домакин на Световното първенство по сноуборд.
В подобна перспектива дисциплините биха могли естествено да се разпределят между няколко български планински района – алпийски ски и сноуборд в Банско, северни дисциплини в Боровец, тренировки и масови зимни спортове на Витоша, както и състезания в Родопското Пампорово. Така вместо изграждане на изцяло нова инфраструктура, би се използвала тази, която вече съществува и функционира.
Разбира се, подобен сценарий засега остава само визия за бъдещето. Но участието на младите български спортисти в Милано–Кортина показва, че страната ни продължава да бъде част от зимната олимпийска карта. А когато има активни и успешни спортисти, интерес към зимните спортове и работещи курорти, разговорът за домакинство вече не звучи като мечта, а като възможност, която един ден може да се превърне в реалност.
Кога да гледаме игрите?
След емоциите от откриването идва и най-важното – стартовете, в които ще видим българските спортисти в действие. Ето кога да включим телевизорите или мобилните устройства, за да ги подкрепим:
8 февруари
- 10:00 часа: Сноуборд – квалификации (Тервел Замфиров, Радослав Янков, Александър Кръшняк, Малена Замфирова) – БНТ 3
- 13:45 часа: Ски бягане – преследване 10+10 км (Даниел Пешков, Марио Матиканов) – БНТ 3
- 13:55 часа: Сноуборд – финали (Тервел Замфиров, Радослав Янков, Александър Кръшняк, Малена Замфирова) – БНТ 1
- 15:00 часа: Биатлон – 4х6 км смесена щафета (Благой Тодев, Владимир Илиев, Милена Тодорова, Лора Христова) – БНТ 3
9 февруари
- 20:00 часа: Ски скокове – малка шанца (Владимир Зографски) – БНТ 3
10 февруари
- 10:15 часа: Ски бягане – спринт квалификации (Марио Матиканов, Даниел Пешков, Калина Недялкова) – БНТ 3
- 14:25 часа: Биатлон – 20 км мъже индивидуално (Владимир Илиев, Благой Тодев, Антон Синапов, Константин Василев) – БНТ 1
11 февруари
- 15:10 часа: Биатлон – 15 км жени индивидуално (Милена Тодорова, Лора Христова, Валентина Димитрова, Мария Здравкова) – БНТ 1/БНТ 3
12 февруари
- 13:55 часа: Ски бягане – 10 км жени интервален старт (Калина Недялкова)
13 февруари
- 12:45 часа: Ски бягане – 10 км мъже интервален старт
- 14:55 часа: Биатлон – 10 км мъже индивидуално (Антон Синапов, Благой Тодев, Владимир Илиев, Константин Василев)
14 февруари
- 10:55 часа: Ски алпийски дисциплини – гигантски слалом мъже, първи манш (Алберт Попов, Калин Златков) – БНТ 3
- 14:25 часа: Ски алпийски дисциплини – гигантски слалом мъже, втори манш (Алберт Попов, Калин Златков) – БНТ 3
- 15:40 часа: Биатлон – 7,5 км жени индивидуално (Милена Тодорова, Лора Христова, Валентина Димитрова, Мария Здравкова) – БНТ 1/БНТ 3
15 февруари
- 10:55 часа: Ски алпийски дисциплини – гигантски слалом жени, първи манш (Анина Цурбриген) – БНТ 3
- 14:25 часа: Ски алпийски дисциплини – гигантски слалом жени, втори манш (Анина Цурбриген) – БНТ 3
16 февруари
- 10:55 часа: Ски алпийски дисциплини – слалом мъже, първи манш (Алберт Попов, Калин Златков) – БНТ 1/БНТ 3
- 14:25 часа: Ски алпийски дисциплини – слалом мъже, втори манш (Алберт Попов, Калин Златков) – БНТ 1/БНТ 3
17 февруари
- 15:25 часа: Биатлон – 4х7,5 км мъжка щафета (Благой Тодев, Владимир Илиев, Константин Василев, Антон Синапов) – БНТ 1/БНТ 3
- 19:45 часа: Фигурно пързаляне – жени (Александра Фейгин) – БНТ 3
18 февруари
- 10:55 часа: Ски алпийски дисциплини – слалом жени, първи манш (Анина Цурбриген) – БНТ 3
- 12:40 часа: Ски бягане – отборен спринт мъже, квалификации (Марио Матиканов, Даниел Пешков) – БНТ 3
- 14:25 часа: Ски алпийски дисциплини – слалом жени, втори манш (Анина Цурбриген) – БНТ 3
- 15:40 часа: Биатлон – 4х6 км женска щафета (Лора Христова, Валентина Димитрова, Милена Тодорова, Мария Здравкова) – БНТ 1/БНТ 3
19 февруари
- 19:45 часа: Фигурно пързаляне – жени (Александра Фейгин) – БНТ 3
Нека пожелаем успех на нашите нашите спортисти! Да уберат всичките медали!
Източници: actualno.com, economic.bg, fakti.bg, BTV, people.com, Wikipedia, vesti.bg, BNTnews.bg, dariknews.bg, forbes.com, Olympics.com, nova.bg, offnews.bg, the guardian, 24chasa.bg, euronews.bg, dir.bg, gong.bg, gettyimages
