В залите на Дипломатическия институт към МВнР думите имат огромна тежест, а Таня Михайлова умее да борави с тях до съвършенство. За нея дипломацията не е само протокол и държавни срещи, а мисия, която изисква характер и финес.
По случай Месеца на жената се потапяме в нейния свят, за да разберем как се гради доверие на международната сцена, както и как се възпитава отдаденост у бъдещите дипломати. Този разказ е за силата да представляваш България и за уроците, които само опитът може да даде.
ЛИЧНИЯТ ПЪТ КЪМ УСПЕХА НА ЕДНА УПОРИТА ЖЕНА
Пътят на Таня Михайлова е доказателство за това какво се случва, когато една жена се възползва непоколебимо от възможностите, които промяната носи. По времето на българския преход към демокрация през годините след 1989-та, тя се занимава предимно с рисуване, изкуство, литература, кино и театър – нейните желания и намерения са съвсем различни от това, което съдбата ѝ подготвя.
Когато промените в България настъпват обаче, тя осъзнава нещо изключително важно: че иска да остане тук и да допринесе за подобрението на родината. Към днешна дата тя заявява, че се гордее с този свой избор, защото сега живее в свят, който самата тя е желала и за който е работила усърдно.
Завършила право в тези бурни години, Таня бързо започва работа в държавните институции и администрация. Дълго време е юридически експерт в Народното събрание, където се посвещава на сложните въпроси по хармонизиране на европейското и българското законодателство. В периода около присъединяването на България към НАТО (2004г.) тя получава покана да се присъедини към екипа на тогавашния външен министър. Именно тогава се заражда идеята за Дипломатическия институт, за чието създаване тя допринася активно.
Нагърбена с тази пионерска задача, тя демонстрира упоритост и постоянство, проправяйки път за нещо съвсем ново и непознато у нас. След дълги години на пълна отдаденост, през 2012 г. тя заема поста директор на Дипломатическия институт – позиция, която отстоява с чест до днес.
Таня Михайлова прави мъдра равносметка, че положените от нея усилия се оказват безценни, когато види множеството дипломати и колеги, обучени в Института. И макар, да споделя съмнението винаги да я е съпровождало, тя ни предоставя своята дълбока житейска перспектива за него:
“Всъщност съмнението не е лошо нещо, защото то поражда въпросът за това докъде съм стигнал, мога ли още, какво правя всъщност, за какво го правя и защо. Точно в тези моменти съм чувствала силата да продължа.”
ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ И РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ
Според Таня жените имат качества, които са незаменими за сферата на дипломацията. Това са устойчивостта, готовността за поемане на отговорности и решителността, и най-вече способността за правене на компромиси. Тя твърди, че именно чрез тези свои способности първите жени-дипломати са си проправили път в света, променяйки естеството на професията из основи.
“Ние, жените в дипломацията, носейки женското, което съхранява, допринасяме за колективно благоденствие. И съчетанието между отговорност и решителност, както и женската мекота, дават едни добри резултати в дипломацията.”
Като дългогодишен експерт, Таня Михайлова споделя ключовите характеристики на един добър дипломат. Той трябва да проявява винаги готовност да отстъпва, както и да притежава умението да бъде убедителен. „Дипломатът трябва да умее да накара двете страни да намерят нещо общо в името на доброто“, разказва тя.
Таня не пропуска да отбележи, че макар и благодарен, пътят на дипломата е изключително труден. Той дава възможност за голямо личностно развитие, тъй като отваря човека за контакт с много различни култури и характери от цял свят. Същевременно тя разказва, че дипломатическата професия поставя под въпрос границите между личното и професионалното. Според нея обаче, макар и неизбежно и трудно, това е важна част от личностното израстване не само на дипломата, но и на всеки човек.
„Нали в крайна сметка преодоляването на трудностите е това, което ни изгражда като хора. Това е еднакво и за мъжете, и за жените. Когато нещата се случват с лекота означава, че ние не се провокираме сами себе си“.
Според Таня жените имат качества, които са незаменими за сферата на дипломацията. Това са устойчивостта, готовността за поемане на отговорности и решителността, и най-вече способността за правене на компромиси. Тя твърди, че именно чрез тези свои способности първите жени-дипломати са си проправили път в света, променяйки естеството на професията из основи.
Таня обяснява, че всяка трудност е преодолима, дори тази за баланса между лично и професионално, присъща за дипломата. Не пропуска да отбележи обаче, че всичко си има цена, която всеки трябва да прецени дали може да „плати“, както и какво може да отдаде от себе си. Но в крайна сметка, „това, което човек дава, всъщност след това той като бумеранг го получава обратно в най-добрия смисъл“.
ОТНОСНО ИЗБОРА, КОЙТО ПРОМЕНИ ЖИВОТА Ѝ
Попитахме Таня Михайлова да разкаже по-подробно за мотивите зад големия избор – да остане в България в момент, в който много други избират да напуснат. Тя споделя, че тогава ситуацията е била много по-сложна, а възможностите – ограничени. В моментът, в който тя прави резкия завой в професионалната си кариера, на България тепърва ѝ предстои дълъг път на развитие.
Във връзка с това тя изтъква, че към днешна дата нашата държава е претърпяла огромна трансформация. Таня напомня на всички ни, че въпреки своите несъвършенства, България вече е една отворена и свободна държава, която предоставя безгранични възможности. Важно е да допринасяме за опазването на тъкмо тази свобода.
„И от нас зависи, и от вас.“
Нейните твърдения идват от позицията на човек, който е направил този труден избор, защото е искал да се отдаде изцяло на каузата по промяна на България в добра посока. Това, което самата тя е постигнала в името на по-добрата родина придава смисъл и стойност на всички трудности, които е преодоляла, както и на всички послания към младите хора, които искат да тръгнат по нейните стъпки.
ПОСЛАНИЕТО НА ТАНЯ МИХАЙЛОВА
Разговорът с Таня Михайлова оставя усещането, че успехът не е въпрос на случайност, а на съзнателен избор и всекидневна упоритост. Нейният път от правото до управлението на Дипломатическия институт е доказателство, че когато човек реши да остане и да гради в родината си, резултатите имат силата да променят цялото общество.
Тя ни напомня, че свободата и възможностите, които имаме днес, не са даденост, а ценност, която трябва активно да пазим и развиваме. Нейният завет към младите хора е да не се плашат от трудностите и съмненията, а да ги използват като гориво, за да продължат напред. Защото в крайна сметка, отговорността за бъдещето на България е споделена и зависи от всеки един от нас.
