На 9 март България си спомня един от най-светлите моменти в своята история. Именно тогава започва Кюстендилската акция – гражданската инициатива, която поставя началото на спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Това е момент, в който общество, политици, духовници и интелектуалци застават срещу една несправедливост и успяват да я спрат. Благодарение на тази реакция около 48 000 български евреи от старите предели на страната са спасени. В контекста на Холокоста това остава уникален случай в Европа.
Как се стига до споразумението Белев–Данекер
За да се разбере Кюстендилската акция трябва да се види и международният контекст. През 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. Страната не участва с бойни действия в германските военни операции срещу Югославия и Гърция, но получава правото да администрира Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Така националният идеал е постигнат почти безкръвно, но това има своята политическа цена.
Германия очаква от България лоялност и участие в нейната политика. Освен пълна икономическата експлоатация на новите територии от страна на Третият райх, един от начините това да бъде демонстрирано е решаването на т.нар. „еврейски въпрос“. През февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев подписва споразумение с германския представител на СС Теодор Данекер. Планът предвижда депортацията на 20 000 евреи към лагерите на смъртта в окупирана Полша.
Първоначално са включени евреите от Македония и Беломорска Тракия. Когато броят не достига, се планира към тях да бъдат добавени и евреи от старите граници на България.
Новината достига до Кюстендил
В началото на март 1943 г. в Кюстендил се разбира, че местните евреи ще бъдат събрани и изпратени към Радомир, откъдето трябва да започне депортацията. Това предизвиква незабавна реакция.
Делегация от Кюстендил заминава за София. В защита на евреите се включват:
Делегация заминава за София. В нея участват:
-
Петър Михалев – народен представител
-
Асен Суйчмезов – търговец и общественик
-
Владимир Куртев – активист на ВМРО
-
Иван Момчилов – адвокат
Те не действат сами. Зад тях стои широка подкрепа от местната общественост и от политически среди.
Срещата с Пешев
На 9 март делегацията се среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, който действа незабавно. Той веднага осъзнава какво се подготвя и организира група депутати, които настояват за среща с вътрешния министър Петър Габровски.
Разговорът е напрегнат. Първоначално министърът отрича плановете за депортация, но след силен натиск и телефонни разговори операцията е спряна. Историците смятат, че решаваща роля в крайното решение има и цар Борис III, който след лична среща с про-еврейският Елин Пелин, звъни на Габровки.
Още същата вечер заповедите за събиране на евреите в Кюстендил са отменени.
“Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България <…> Такава мерка е недопустима не само защото тези хора, не лишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мерка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи!”
Това гласи писмото на Пешев, подадено в Народното събрание с искане депортацията да бъде прекратена. Парламентарната му акция е подкрепена от 43 депутати.
Обществото се надига
Новината за подготвяната депортация предизвиква реакция в цялата страна. Подписката на Димитър Пешев в Народното събрание е подкрепена от десетки депутати. Активно се включват общественици, интелектуалци, адвокати и журналисти. Организации и културни среди също изразяват позиция.
Важна роля играе и ВМРО, чиито представители оказват политически натиск в защита на евреите. В обществото се оформя ясно мнение, че депортацията е недопустима. така Кюстендилската акция бързо се превръща в национално движение.
В Пловдив митрополит Кирил застава пред евреите, събрани за депортация, и заявява че ако бъдат отведени той ще тръгне с тях. В София митрополит Стефан публично защитава еврейската общност и настоява за прекратяване на преследването.
Подкрепа има и в други градове като Варна, Русе, Шумен, Самоков и Дупница, където общественици, духовници и обикновени граждани застават в защита на своите съграждани.
Защо България е уникален случай
По време на Холокоста много държави под германско влияние доброволно участват в депортациите. В Унгария например са депортирани над 430 000 евреи, във Франция около 75 000, а в Нидерландия повече от 100 000.
На този фон спасяването на около 48 000 евреи от старите граници на България се откроява като рядък исторически прецедент. Това се случва благодарение на съчетанието от гражданска реакция, политически натиск и позицията на Българската православна църква. За разлика от същзнически държави като Ромъния, антисемистъзмът и расистките теории не намирали почва сред българското общество, с изключение на “политически незначими единици”.
Паметта за праведниците
Днес паметта за спасителите на българските евреи се пази на много места. В София, в двора на 134 СУ „Димчо Дебелянов“ ORT School, първото училище с изучаване на иврит в страната, се намира паметникът на спасителите на българските евреи, известен като стената на праведниците. Там са изписани имената на хората, които са се противопоставили на депортацията.
Сред тях са Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, както и редица общественици и депутати, участвали в събитията. Въпреки това, споменът за гражданската активност и примерът на тези герои остава забравен.
След 1944 г. комунистическият режим често представя историята по различен начин. Ролята на църквата, на гражданското общество и на личности като Пешев е омаловажена, а спасяването на евреите се приписва основно на антифашистката борба срещу нацистка Германия, чийто съюзник е Кралство България.
България и Израел днес
В Израел паметта за тези събития се пази с уважение. Димитър Пешев е признат за Праведник на народите на света, а негови паметници има в България, Израел и Съединените щати. Паметници и мемориали, свързани със спасяването на българските евреи, съществуват и в други държави.
Днес отношенията между България и Израел са изключително активни. Туризмът е един от най-видимите примери. Само през последните години стотици хиляди израелски туристи посещават България. През 2025 г. техният брой достига около 219 хиляди, като страната ни е популярна дестинация заради планинските курорти, културния туризъм и Черноморието. Много българи също посещават Израел, особено Йерусалим и Тел Авив.
Сътрудничеството между България и Израел се развива активно и в науката. Български и израелски университети работят заедно по международни изследователски програми като Horizon Europe, а в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съществува специалност хебраистика. Общи проекти се реализират в области като информационни технологии, медицина, инженерни науки и иновации. Израел е сред световните лидери в технологиите и стартъп екосистемата, а български учени и специалисти участват в съвместни разработки и научни инициативи.
Икономическите отношения между двете държави също са стабилни. Общият търговски обмен достига около 230 милиона долара годишно. България изнася за Израел индустриално оборудване, електронни компоненти, фармацевтични продукти и селскостопанска продукция. От своя страна Израел доставя технологии в области като медицинска техника, киберсигурност, иновации и модерни агротехнологии.
Поуката
Историята на Кюстендилската акция ни напомня за един важен принцип, който стои в основата на всяко общество – че правото и моралът не винаги съвпадат. Понякога законите могат да бъдат приети под външен натиск или в политически обстоятелства, които не отразяват истинската воля на обществото. Но именно тогава се вижда истинската сила на гражданската съвест.
Когато става ясно какво означава депортацията, реакцията идва от всички посоки на обществения живот. Политици рискуват позициите си, духовници се изправят срещу властта, интелектуалци и общественици повдигат глас, а обикновени граждани застават в защита на своите съседи. Това не е действие на една институция или една партия, а реакция на цялото общество.
Затова събитията от март 1943 г. не са просто исторически епизод. Те показват, че дори в сложни времена обществото може да се противопостави на несправедливостта. Именно в този избор – между страха и съвестта – се крие и истинският смисъл на Кюстендилската акция.
Източници: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“, Yad Vashem, Министерство на външните работи на България, Министерство на туризма на България, София Тех Парк, ORT Bulgaria, Wikipedia, Bloomberg TV Bulgaria, investor.bg, БТА, БНР.
