Днес Беломорският проход отново е жив, а граничният контролно-пропускателен пункт „Рудозем – Ксанти“ официално отвори врата между България и Гърция. Това е реализацията на едни дългоочаквани усилия за връзка между хора, региони и постъпващите икономически възможности.
ОТКРИВАНЕ НА ПУНКТА
Точно в 12:00 ч. днес дългоочакваният пункт „Рудозем – Ксанти“ беше открит с официална церемония между български и гръцки министри, както и представители на местната власт.
Гръцката страна пусна в експлоатация последната отсечка от Димарио до българо-гръцката граница. Именно тя затвори липсващото звено и осигури пълната транспортна свързаност между двата региона.
Но пътят от около 4 км. не беше лесен за изграждане – трасето включва два тунела, виадукт и сложни планински отсечки. През 2022 г. по него бяха регистрирани сериозни свлачищни процеси, които наложиха допълнителни укрепвания и отложиха пускането на участъка.
ПОЛЗИТЕ ОТ ТРАНСПОРТНАТА СВЪРЗАНОСТ
Новият път от Рудозем до Ксанти не е важен само защото осигурява по-кратко разстояние. Той променя движението в целия регион.
От една страна, ние ще можем да пътуваме по-лесно до Бяло море. От друга, гръцките туристи вече имат пряк и по-удобен достъп до Родопите и курорти като Пампорово, вместо да заобикалят през Златоград. Макар и на картата разстоянието между двата гранични града да е едва двайсетина километра, планинският път преди и след Златоград е осеян с множество завои, които значително забавят придвижването. Новият път обаче ще премахне тази трудност, защото участъкът е предимно прав и осигурява бърз и улеснен достъп.
Така основните очаквания са за сериозен икономически тласък за област Смолян – регион, който дълго време оставаше встрани от големите транспортни потоци. Повишеният инвестиционен интерес, ръстът на цените на имотите и на туризма вече са факт.
ЗАЩО ОТНЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ?
Историята на Беломорския проход е по-стара от съвременните граници. Проходът, известен още като Елидже, е едно от трите традиционни пътища през Родопите към Беломорска Тракия. До 1944 г. той е активен търговски маршрут, а след Втората световна война остава затворен зад силно охранена гранична стена до 1989 г.
През 1995 г. България и Гърция подписват споразумение за използването на водите на река Места от южната ни съседка. Сред част от договорените точки е откриването на три нови гранични пункта. Първите два – „Гоце Делчев – Драма“ и „Маказа – Нимфея“ отварят съответно през 2005 и 2013 г. Третият, „Рудозем – Ксанти“, се оказва най-трудният заради географските и природни условия на Родопите.
Макар инфраструктурата от българска страна да е завършена още през 2021 г., реалното отваряне на пункта се забави с години.
Общите забавяния са резултат от тежкия планински терен, сложни процедури, административно бездействие и няколко свлачища, поради което гръцкият участък изисква допълнителни инженерни решения.
Въпреки процедурните и геоложките трудности проектът е напълно завършен.
ФИНАНСИРАНЕ
Целият проект – граничният пункт и прилежащата инфраструктура – е финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „Гърция – България 2014–2020“. Общата стойност надхвърля 40 милиона евро, вложени в път, който дълго време съществуваше само като намерение.
КАКВО ПРЕДСТОИ
Пунктът вече е отворен, но развитието не спира дотук. Засега през него преминават само леки автомобили до 3,5 тона. За тежкотоварния трафик са нужни допълнителни подобрения по пътя от Димарио към Ксанти.
От българска страна предстои завършването на обходния път на Рудозем и разширяване на трасето Пловдив – Смолян – Рудозем, за да поеме очаквания засилен трафик.
ЗНАЧЕНИЕ
Беломорският проход днес не е просто нов граничен пункт. Без инфраструктура няма движение, без движение няма икономика, а без икономика – няма живот. Регионалната и икономическата свързаност не се просто думи, а мисия.
Три десетилетия след падането на тежко охраняваните гранични стени, Родопите отново имат пряк път към Беломорието – път, който събира, вместо да разделя.
Добрите истории трябва да се споделят, затова ако имате хубава новина от България или българска общност в чужбина, не се колебайте да я споделите с нас.
Източници: Министерство на транспорта и съобщенията, Mediapool, Капитал
