Димана Славова е жена, която се превръща в един от малкото примери за постепенното навлизане на авторитетни женски фигури в Българската армия. Тя прави това, като достига до позицията на първия капитан II ранг от женски пол в историята на Висшето военноморско училище “Никола Вапцаров”.
Нейната история не е просто хроника на кариерно израстване, а разказ за разбиване на вековни предразсъдъци с цената на безупречен професионализъм. Срещаме се с нея, за да разберем как се командва с авторитет, който не се налага, а се печели в сурови условия. По случай Месеца на жената, ви предствяме жената, която доказа, че в армията най-важният пагон е този на честта и подготвеността, както и че полът няма значение, стига войникът да притежава желязна дисциплина.
ЛИЧНИЯТ ПЪТ КЪМ УСПЕХА
Димана Славова – освен капитан II ранг, който работи във Висшето военноморско училище „Никола Йонков-Вапцаров“, тя е и началник на отдел „Личен състав, протокол и администрация“. Нейната история започва през не толкова далечната 2000 година.
Тогава тя кандидатства за първи път във военното училище, като отбелязва, че по това време приемът за жени е бил доста по-труден и ограничен. Във време на строги квоти, които изискват изрядност и пълна отдаденост от страна на кандидатките, тя демонстрира своя упорит дух и се отличава като една от 6-те най-добри жени в своя випуск. Така тя стига до строгото обучение. Но трудностите за нея тепърва започват след приема.
Димана споделя, че военното обучение е коренно различно от това на обикновения студент. То изисква пълна отдаденост на каузата и е съпроводено с голяма липса на свободно време, както и с множество компромиси.
„От самото начало и до самия край, ти постоянно се учиш. Ако искаш най-накрая да завършиш, да получиш лейтенантски пагони, това трябва да е основната ти идея и най-голямата ти мотивация“, споделя тя.
Димана прави равносметката, че ако има едно нещо, което е подпомогнало нейното изкачване до върха, то това е нейната възможност никога да не си поставя граници. Проявявайки упоритост и постоянство, тя печели уважението на всички около себе си и се отличава като една жена, която може да постигне мечтите си въпреки съпровождащия я във времето проблем с ограничените за войниците от женски пол длъжности.
БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДНЕС – ПРЕЗ ОЧИТЕ НА КАПИТАН СЛАВОВА
Макар и да отбелязва, че в своя професионален път не е срещала никога полова дискриминация, Димана съобщава с радост, че българската армия в днешно време е много по-отворена за жените.
„Много се радвам, че към настоящия момент всичко това е останало там някъде в годините. И вече да си жена в българската армия и въобще да растеш е нещо, което си е стандартно. Няма разлика в условията за растеж на мъжете и на жените. Вече всички сме равни“.
Въпреки това обаче, да се издигнеш в йерархията на българска армия остава трудно постижение, независимо от пола. Затова Димана подчертава, че всеки човек, избрал този професионален път, трябва да е готов да поема огромни отговорности и да се изгради като личност по такъв начин, че да отговаря на строгите изисквания.
„Трудности има навсякъде. Трудности има не само за жените. Трудности има и за мъжете“.
Това, което отличава Димана от останалите е нейната способност да преследва своите амбиции и да превъзмогва всички неизбежни трудности. По този начин тя се превръща в един вдъхновяващ пример, чийто смисъл може да се прехвърли към всяка сфера на живота.
ЗА ТРУДНИЯ БАЛАНС МЕЖДУ ЛИЧНО И ПРОФЕСИОНАЛНО
Освен капитан II ранг, Димана Славова има още една серия от отговорности на плещите си – тази на майката. Тя се гордее искрено с тази своя роля и отбелязва, че се стреми всеки ден да става по-добър човек в името на семейството си.
Въпреки това тя споделя, че балансът между семейния живот и военната професия трудно се постига. „Най-вероятно на моменти не успявам. Но несъмнено се старая.“ Димана казва, че това, което подпомага преодоляването на тези предизвикателства е безусловната подкрепа на семейството, както и проявата на разбиране и търпение.
АПЕЛЪТ НА КАПИТАНА КЪМ МЛАДИТЕ ЖЕНИ
Според Димана има едно нещо, което всеки човек трябва да може да прави, независимо от съмненията и страховете:
„Да опитват. По-добре да пробват и след това да кажат „не е моето“, отколкото винаги там да остане въпросът „а какво щеше да бъде ако не бях опитал“. В най-добрия случай, чрез опита могат да постигнат мечтите си.“
Във връзка с това тя отправя едно просто, но изключително важно към всички млади жени, независимо от професионалния път, който са избрали:
„Да не спират да мечтаят. Мили дами, когато достигнете един момент, в който си казвате „ми аз повече не мога напред“ включете женската злоба. Тя е изключително голям мотиватор, който, повярвайте ми, ще ви помогне да прескочите ред бариери, които дори не подозирате, че можете да преодолеете.“
Несъмнено историята на първия капитан II ранг в историята на Военноморското училище ни показва една ключова поука – че когато впрягаме своите женски суперсили и проявяваме безкрайна упоритост, граници за нашия успех няма.
