На 13.12.2025 г. Официално дойде новината – традиционната българска практика по гайдарство беше вписана в Представителния списък на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това е акт на международно признание, който поставя българския фолклор в „шампионската лига“ на световната култура.
ОТНОСНО ГАЙДАТА
Българската гайда е духов музикален инструмент, който има многовековна история. Траки, славяни, българи – всички те са били изкусни свирачи. Макар подобни инструменти да съществуват в цяла Европа и в Близкия изток, българската гайда заема специално място заради своята неразривна връзка с бита, обичаите и културната памет на страната ни.
Оцеляла хилядолетия, съхранила автентичния си вид и същевременно развила се през вековете, гайдата не е само инструмент. Тя е символ на многообразието на българската култура.
България има три вида гайди – каба, джура и македонска, като всяка от тях се среща в различни етнографски области на страната, както и в близките региони извън нея. Например каба гайда се среща предимно в Родопите, джура гайдата – в Мизия, Средна гора, Добруджа и пр., а македонската – в югозападната част на Пиринска Македония и части от териториите на днешна Република Северна Македония. Независимо от региона обаче, в бита на българина този инструмент е съпровождал всяко значително събитие в личния и обществения живот.
Любопитен факт е, че гайдата се изработва изцяло от естествени материали. В този смисъл тя е буквално „живо“ продължение на природата. Поради тази причина влизането й в ЮНЕСКО е признание и за майсторите гайдари, които успешно са пренесли технологията за изработката й през вековете.
ГЛОБАЛНОТО ПРИЗНАНИЕ
България е сред най-активните държави в нематериалното наследство. Освен гайдите, тя има следните вписвания: народният празник „Сурва“, 2014 г., традицията на производство на Чипровски килими, 2009 г. И Нестинарството, 2008 г. Това показва, че българският фолклор е високо оценен в световен мащаб. Вписването на гайдата само утвърждава този вече изграден престижен статус.
В номинационното досие бяха включени над 120 гайдари и гайдарски колектива от най-различни области. По този начин се показа на ЮНЕСКО, че има предаване на традицията от поколение на поколение, което е основен критерий за признаване на нематериално културно наследство изобщо.
Включването на българската гайдарска традиция означава още нещо – то де факто задължава държавата да инвестира в опазването на това наследство. Именно в това се състои идеята, че международното признание е ключово за бъдещето на нашата уникална култура. Новината от ЮНЕСКО ни потвърждава, че притежаваме нещо безценно и че трябва да се постараем да осигурим неговото по-нататъшно развитие.
ПАЗИ ЛИ СЕ ВСЪЩНОСТ ГАЙДАРСТВОТО У НАС?
Гайдарството в България се предава чрез няколко специализирани училища, активни читалища, частни школи и отделни майстори, което показва, че традицията със сигурност не е прекъсната. Училищата, които предлагат обучение по свирене на гайда за различни възрастови групи са:
– Национално училище по изкуствата “Добри Христов” във Варна;
– Национално училище по изкуствата “Панайот Пипков” в Плевен;
– Национално училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” в Котел;
– Национално училище за фолклорни изкуства “Широка Лъка” в Смолян.
В същото време обаче липсват национални данни колко млади хора реално учат гайда, няма публичен регистър на майсторите, които изработват инструмента, нито равномерен достъп до обучение в различните региони на страната. Голяма част от съхраняването на традицията все още разчита на лична отдаденост, а не на системна държавна политика. Това означава, че гайдарството оцелява повече благодарение на хората, отколкото на институциите – устойчиво, но уязвимо, ако тази приемственост не бъде целенасочено подкрепена.
Ето защо вписването на гайдарството в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО е важна крачка към разпространяването на тази традиционна музикална практика. Когато има външен натиск да се поддържа такъв обичай, държавата е по-склонна да налива пари в училища и институции, както и в различни събития, включващи гайди, като фестивали, концерти и пр.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА НАС
Признанието от ЮНЕСКО е повод за национално самочувствие, изградено върху реална културна стойност. За нас като общество, вписването на гайдарството е въздействащо напомняне, че сме наследници на традиции, които светът намира за забележителни. Това е шанс да преоткрием своя фолклор не като нещо архаично, а като модерен символ на нашата устойчивост. За всеки българин това постижение е същевременно и напомняне, че когато гайдата засвири, тя не просто възпроизвежда мелодия. Тя разказва историята на нашите предци по начин, който е разбираем за всяко човешко сърце, независимо от езика.
ЗАЩО Е ВАЖНО
Българската култура е спойката на нашето общество. Тя показва нашите общи корени, както и исторически напластеното многообразие в нашите традиции. Когато практика като гайдарството получи световно признание, това ни напомня, че България все пак има какво да даде на света отвъд икономически показатели.
Освен това, признанието е и покана към нас, младите, да погледнем с нови очи на обичаите – като извор на вдъхновение и гордост. Гайдата е поредното доказателство пред нас, че нашите корени ни дават сили да израснем по-високо.
ИЗТОЧНИЦИ:
БНТ, gaidari.com, Гайдите на България, bTV, Министерство на културата, Дневник, НУФИ „Филип Кутев“, НУФИ „Широка лъка“, ЮНЕСКО, rockschool.bg
