Докато глобалните икономически предизвикателства продължават да тестват бюджетите на много държави, България затвърждава позицията си на една от най-стабилните финансово страни в Европейския съюз от гледна точка на дълговете. Последните данни на Евростат (публикувани януари 2026 г.) потвърждават, че макар и с леко повишение, страната ни запазва своето място по ниско ниво на задлъжнялост.
ПОКАЗАТЕЛИТЕ ОТ ЕВРОСТАТ
Дългът ни се изчислява по показателя дял от Брутен вътрешен продукт, изчислен както на тримесечна, така и на годишна база. За последното тримесечие на 2025 г., дългът на България възлиза на 28,4% от БВП. За сравнение, средното ниво за Еврозоната е 88,5%, а за целия Европейски съюз – 82,1%. Това означава, че дълговото бреме на всеки български гражданин е близо три пъти по-ниско от средното за Европа.
НАШИТЕ СЪСЕДИ
Ето как изглеждаме на фона на най-близките членове на ЕС до нас:
– Гърция: съотношението на дълга към БВП е 149,7%, което поставя южната ни съседка в позицията на държавата с един от най-високите дългове в световен мащаб.
– Румъния: дългът към БВП е 58,9%, което, макар и комбинирано със стабилен икономически растеж, все пак е двойно повече от българския дълг.
Единствените държави в ЕС, които изпреварват България по малкия размер на дълговете, са Люксембург (27,9%) и Естония (22,9%).
Само дългът на Люксембург на тримесечна база нараства по‑бързо от този на България в целия Европейски съюз през третото тримесечие на 2025 г. Останалите държави членки регистрират по‑ниски темпове на растеж на дълга.
МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТИТЕ
За да разберем защо това е добра новина за България, трябва да погледнем отвъд сухата статистика и през призмата на водещите икономически институции у нас.
Експертните анализина Института за пазарна икономика (ИПИ) и Икономическия изследователски институт към БАН подкрепят твърдението, че ниският държавен дълг у нас е положителен и важен макроикономически фактор. Той създава фискална устойчивост, намалява лихвеното натоварване и повишава предвидимостта на икономическата сфера. Макар това да не е автоматична гаранция за икономически растеж, то все пак се счита за силна структурна предпоставка.
Освен това, Икономическият изследователски институт отбелязва в своите доклади, че фискалната стабилност е важен фактор за привличане на инвестиции. Това е така, защото ниският дълг е признак за предвидимост. Той намалява шанса държавата да направи резки, панически или политически мотивирани ходове, като например вдигане на данъци, орязване на разходи или търсене на извънредни приходи.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Конструктивната страна на тази информация е, че България има огромен фискален буфер. Докато други страни са принудени да вдигат данъци, за да обслужват огромните си заеми, България разполага с маневреност. Това ни дава спокойствието, че държавните финанси са на стабилна основа, което намалява риска бъдещите поколения да поемат тежки фискални задължения. Освен това, ниското ниво на държавния дълг спрямо БВП е положителен сигнал за фискалната стабилност на страната и я поставя сред най‑устойчивите държави в ЕС по този критерий.
ИЗТОЧНИЦИ:
Nova.bg, Евростат, Институт за пазарна икономика, Икономически изследователски институт към Българска академия на науките
