ТЕМИТЕ В НОВИНАТА :
- Новият язовир
- История на проекта
- Технически параметри
- Язовирът – стъпка в борбата с безводието
- Цена на проекта – съпоставка на бюджети 2016 г. и 2025 г.
- Методология на изчисленията
- Изчисляване на инфлацията
- Ръст на държавния бюджет
- Нов язовир за Плевен?
- Има ли желание, има и начин
НОВИЯТ ЯЗОВИР
Язовир “Луда Яна” е най-новата хидроинженерна придобивка на България. Новината за него дойде на 23-ти декември, когато ДНСК съобщи, че съоръжението вече има разрешение за ползване.
Новият язовир е проектиран основно като водоснабдително съоръжение за Панагюрище и околните населени места. Такива селища са Оборище, Поибрене, Попинци, Баня, Бъта, Левски и Елшица.
Предвидена и е техническа възможност за снабдяване на други потенциални населени места (до двадесет и едно) в общините Пазарджик, Стрелча и Лесичово. Засега това са само възможности, чието реализиране зависи от бъдещата организация на ВиК мрежата.
ИСТОРИЯ НА ПРОЕКТА
Проектът за “Луда Яна” е започнат през 80-те години на XX в., но е спрян през 2000 г., когато е бил готов на 70% по данни от доклад на Сметната палата. До обявяването на обществена поръчка за довършването му обаче минава цяло десетилетие, за което се сменят 12 правителства.
Регионалното министерство започва предварителен подбор на кандидат-изпълнители в търг през 2014 г., а две години по-късно ведомството сключва договор за над 56 млн. лв. с обединение между няколко строителни компании за извършване на проекта.
И така, 9 години след началото на строителната дейност – язовир “Луда Яна” е готов.
ТЕХНИЧЕСКИ ПАРАМЕТРИ
Язовирът се намира в непосредствена близост до гр. Панагюрище. Проектът се състои от няколко подобекта: язовирна стена, висока 43 м, прилежащите ѝ съоръжения, преливник, отбивен тунел, водна кула, инжекционна галерия, пречиствателна станция за питейни води, два довеждащи водопровода и две помпени станции.
Общият обем на новия язовир е 20 млн. куб. метра. Той е предназначен за нуждите на около 46 000 души в цялата зона, включително и тези на панагюрските предприятия.
Водоизточникът обаче далеч не е от “големите” в страната. Най-големият язовир в България, яз. Искър, е с максимален обем от 655.3 милиона куб. метра – почти 33 пъти повече от най-новия. Но в този случай размерът не е от значение. Целта на новото съоръжение е да осигури стабилно водоснабдяване на региона. И дава сериозна заявка, че ще го осъществи.
ЗАЩО ЯЗОВИРЪТ Е ВАЖЕН – СТЪПКА В БОРБАТА С БЕЗВОДИЕТО
За съжаление, сушите са добре познати на Панагюрище и близките населени места. Ето и кратка хронология на пожарите и проблемите с водоснабдяването от региона:
2008 – Бедствено положение и воден режим в Панагюрище заради силна суша и недостатъчен водоизточник, при което се налага водоснабдяване с цистерни заради остра липса на вода;
2012 – Воден режим по 12 часа на денонощие в Панагюрище заради липса на достатъчно вода и проблеми с водоснабдяването през лятото;
2014 – Отново воден режим с ограничения на водата с 12 часа на денонощие през лятото;
2017 – Бедствено положение и недостиг на вода в общината поради продължителна суша и проблеми по водопроводната мрежа;
2022 – Голям горски пожар край село Ешица. Обявена е частична бедствена ситуация, а пожарът обхваща хиляди декари;
2023 – Пожар на сухи треви и гора край село Житница;
2024 – Пожар между селата Баня, Оборище и районите около самия град. Пламъците обхващат значителни площи горски фонд и сухи треви;
2025 – Спирания и ограничения на подаването на вода в общината;
2025 – Горски пожар непосредствено над Панагюрище.
Трябва да подчертаем, че повечето от проблемите са резултат от остарялата водоснабдителна мрежа, която е поправяна след всяка авария.
Без съмнение, влизането в експлоатация на язовир “Луда Яна” е голяма стъпка в борбата със сушата. Наличието на надежден водоизточник в географския център на общината със сигурност ще намали риска от безводие в региона и ще подпомогне противопожарните при следващи огнени стихии.
С настъпването на новата 2026 г. животът в Община Панагюрище ще бъде значително по-спокоен.
ЦЕНА НА ПРОЕКТА – СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТИ 2016 Г. И 2025 Г.
През 2016 г. в прессъобщение на сайта си Министерството на регионалното развитие и благоустройство съобщава, че стойността на договора за строителство язовир “Луда Яна” е малко над 56 млн. лв. Финансирането, посочват от ведомството, е осигурено от Световната банка и държавния бюджет по „Проект за развитие на общинската инфраструктура“. Това обаче не включва разходите за авторски надзор от 4,2 млн. лв. и строителен такъв – 7 млн. лв. Така общите разходи за проекта възлизат на малко над 67 млн. лв.
Това е общата стойност за завършване на оставащите незавършени след прекъсването през 2000 г. 30% от язовира.
Този разход представлява приблизително 0.2% от държавния бюджет за 2016 г., за който изчислените очаквани приходи са били малко над 33 млрд. лв.
Ако искаме да съпоставим цената на проекта с бюджета от настоящата 2025 г. и да видим каква част от бюджета би ни струвал днес, първо ще трябва да пресметнем новата му реална стойност спрямо инфлацията от 2016 г. досега.
Когато пресметнем реалната стойност на целия проект (с включени авторски и строителен надзор), като отчетем инфлацията от 2016 до 2025 г., получаваме новата му стойност за 2025 г. от около 102,2 млн. лв.. Сравнено с прогнозните държавни приходи за годината, които възлизат на около 90 млрд. лв., това означава, че днес, проектът на язовир “Луда Яна” би заел едва около 0,11% от бюджета.
МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗЧИСЛЕНИЯТА
- ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА
При изчисляването на инфлацията, следва да използваме модел в две стъпки. Това се налага заради острата разлика в инфлационните темпове на двата периода, съответно 2016-2020 г. и 2020-2025 г. Използваме този метод, защото инфлацията не работи линейно – тя „натрупва“ ефект всяка година, също като лихва по депозит.
В първия период стойностите на годишната инфлация са почни минимални:
2016 г.: – 0,8%
2017 г.: + 2,06%
2018 г.: + 2,81%
2019 г.: + 3,10%
2020 г.: + 1,67%.
Това, което можем да обобщим за периода, е че общата натрупана инфлация е около 9%.
Тоест, ако един пакет дъвки е струвал 1 лв. през 2016 г., то през 2020 г. той ще струва 1,09 лв.
Във втория период инфлацията е доста по-голяма. Общата натрупана инфлация за периода 2020-2025 г. е малко над 40%. Това се дължи на фактори като ковид кризата и масовото поскъпване на горива от войната в Украйна. Пакетът дъвки, който през 2020 г. ни е струвал 1,09 лв., днес е на стойност от 1,52 лв.
Общата натрупана инфлация за периода 2016-2025 г. е 52%.
Това означава, че проектът за язовир “Луда Яна”, чиито общи разходи през 2016 г. са били 67 млн. лв., днес ще струва 102,2 млн. лв. Увеличението е значително, но не бива да ни притеснява.
- РЪСТ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
Законът за бюджета, публикуван в Държавен вестник, описва само данъчните приходи, помощите и даренията на централния държавен бюджет, което е част от цялата финансова картина. Затова ни се налага да използваме друг източник, който е официален документ на Министерството на финансите.
Консолидираната фискална програма (CFP) е инструмент, чрез който се обединяват всички приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ по методологията на Европейската система за национални и регионални сметки (ESA).
CFP включва: централния държавен бюджет (както е публикуван в „Държавен вестник“), общинските бюджети, бюджета на държавното обществено осигуряване (НОИ), Националната здравноосигурителна каса, европейски средства и трансфери към и от ЕС, други държавни фондове и сметки. Накратко: всички данъчни, неданъчни, социални и други приходи на държавата.
За 2016 г. стойностите са следните: централният бюджет, обявен в Държавен вестник, е около 20,6 млрд. лв., докато общият бюджет по CFP, включващ всички приходи за държавата, е приблизително 33 млрд. лв.
Картината за 2025 г. е следната: централният бюджет е 55 млрд. лв., а широкият план за приходи, включващ всичко по CFP – 90 млрд. лв.
Това е ръст на приходите с 173% (почти 3 пъти повече) за периода от последните 9 години, който, макар и да не покрива всички държавни разходи, е толкова висок, че изпреварва тежката инфлация от 52%.
НОВ ЯЗОВИР ЗА ПЛЕВЕН?
В момента МРРБ разглежда предложените в обществена поръчка за близо 2 млн. лв. прединвестиционни проучвания (ПИП) за язовир “Черни Осъм”, който трябва да снабдява района на Плевен и Ловеч. Проектът е възстановен след дългия и тежък воден режим в Плевен от това лято.
Проектирането на “Черни Осъм” започва през 60-те години на миналия век, като се е предвиждало да осигурява вода за съществуващата в онзи момент голяма индустрия в района и населението на градовете Плевен, Ловеч и Троян, както и прилежащите села, което се е очаквало да нарасне до 280 хил. жители. В момента населението само на трите града е едва около 150 хил. души по официални данни.
Проектът обаче не е радушно приет, а причините са няколко. Той ще засегне десетки имоти държавна, общинска и частна собственост в землището на с. Черни Осъм, Община Троян, като до момента изобщо не се е стигнало до процедури по отчуждаване. На практика и 800-те жители на село Черни Осъм ще трябва да се изселят. Противопоставяне има и в Община Троян, която има свой отделен ВиК оператор и отказва да се присъедини към ловешкия. Екологичният ефект в биосферен резерват “Стенето” в парк “Централен Балкан”, където трябва да се намира язовирът, също би бил значителен и ще трябва да се отчете.
Въпреки че проектът е спорен, сложен и би станал готов едва след десетилетие, обществената поръчка за проучвания е доказателство, че Плевен може да е следващият Пазарджик.
ИМА ЛИ ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН
Какъв е смисълът от всичко това?
Изграждането на необходима инфраструктура не е невъзможно. Да, отнема време и ресурси, за да се осъществи качествено и устойчиво, но макар и понякога тромава – промяната тласка нашето общество към развитие. А положителната статистика е доказателство, че тази промяна е не само желана, тя е постижима.
От инфраструктурата зависи както нашето качество на живот, така и това на нашите деца. Едновременно с това, тя е изключително сложна и комплексна. Затова е необходимо да сме наясно не просто с начините, по които тя се изгражда, но и финансира. Осигуряването на средства за едно съоръжение като “Луда Яна” е едва първата стъпка. Сама по себе си тя е достатъчно сложна, но никога не е невъзможна.
Има ли желание, има и начин.
Добрите истории трябва да се споделят, затова ако имате хубава новина от България или българска общност в чужбина, не се колебайте да я споделите с нас.
Източници: БТА, Капитал, World Bank, Novinite, BNT News, Dnes, Trud, Wikipedia, Economic.bg, BNT, WWF, Duma, BNR, ДЖИ ПИ ГРУП АД, actualno.com, Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството
