ЗНАЕХТЕ ЛИ, ЧЕ…
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий. Повече от хилядолетие! Именно по тази причина Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” обяви 2025 за „Година на глаголицата” и организира различни събития, които да подчертаят значението на азбуката и да поддържат историята жива.
ДА ПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ ЧРЕЗ БУКВИТЕ
Езикът, който говорим, е съвкупност от традиции, памет и култура, оформяни и съхранявани през вековете. В думите ни има история, а глаголицата е едно от първите ѝ лица. Тя не е просто стара азбука, а път към нашите корени и осъзнаването кои сме днес всъщност.
По време на Научната конференция „Азбуки, памет, приемственост“, организирана в Националната библиотека, това беше и едно от основните послания.
„Аз мисля, че без историческия поглед към езика ние няма да можем да разберем съвременния си език. И това разбиране, според мен, не е нужно да е академично – да можеш да анализираш стари форми или ръкописи. Просто да имаш съзнанието за уникалността на българския език.”, сподели доц. д-р Антоанета Гранберг.
Славист извън България, но създател на силна славянска общност – така можем да определим доц. д-р Антоанета Гранберг. Като преподавател в шведския университет в Гьотеборг тя ежедневно заразява студентите си с любов към словото. С красноречив пример тя обясни защо глаголицата е извор на ценности.
„Никой не се замисля, че „Омир“ не е написан вчера. Той е създаден първо като устен текст, чак след това като писмен. За да го четем и познаваме в съвременен вариант, ние трябва да имаме специалисти, които да разберат текста, да го направят достъпен и по този начин да осъществят връзката между поколенията. Ако я нямаше глаголицата, тези текстове нямаше да се предадат след това на кирилица, нямаше да съществуват и днес.”
Както в живота всичко е кръговрат, така и писмеността следва своя път на развитие. През IX. век, преди да се появи глаголицата, в славянската култура съществуват три свещени езика – гръцки, латински и иврит. Затова глаголицата можем да определим като първичния код за славянските съвременни езици – благодарение на нея, за пръв път славяните могат да пишат и четат на свой език. Изписаните глаголически букви се срещат в църковна литература, писма и ръкописи, а от тях по-късно произлиза кирилицата.
И така – до днес, когато кирилицата е третата азбука в Европейския съюз. Точно както глаголицата става четвъртият свещен език преди хилядолетия. В този красив кръговрат глаголицата остава символ на начало. Тя е белег за това, че нищо ценно не изчезва, а просто продължава напред по нов и цветен път.
Знаем, че славянските езици са важна част и от европейската езикова културна карта. Така че – чрез опознаването на глаголицата и славянските езици като цяло, ние поддържаме и междукултурния диалог в Европа.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК – В ШВЕЦИЯ?
Езикът е богатство, именно защото е мост между различните култури. Слабоизвестен, но интересен факт е, че Швеция е сред страните с най-богати сбирки от кирилски ръкописи и съхранява най-голям брой средновековна славянска литература. Голяма част от славянските ръкописни сбирки са плячка от шведските военни кампании в Централна и Източна Европа през 17. век. Шведските библиотеки и до днес съхраняват ръкописи. Заради достъпа на студентите до ценен архив се заражда и интересът им към нашата култура. Така Гьотеборгският университет се превръща в единствения в света, където се преподава и изучава класически старобългарски като дисциплина.
„Ние обикновено мислим за устойчивост на дрехите или колите, които произвеждаме, но културното наследство също има нужда от устойчивост. Културното наследство ще остане като неразбираем музеен обект, ако ние активно не прилагаме два принципа – устойчивост и достъпност. Тоест, независимо от времето и пространството, материалите да останат съхранени, а културното наследство да бъде представено по начин, по който всякакъв вид потребители да имат достъп до него.“, сподели доц. д-р Гранберг.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА
Съществуват голям брой старобългарски ръкописи, които обаче са разпръснати по цял свят. Например – от един ръкопис има два листа във Ватикана, два – в Одеса, два в Лондон, които специалистите на място изследват и пазят. Идеята на хора като доц. Гранберг е да събират всички източници от един ръкопис на едно място и да създават виртуални колекции, за да избегнат тяхното заличаване в бъдеще.
ПЪТЯТ КЪМ СЕБЕПОЗНАВАНЕТО
За да изпитваме изобщо интерес да се докоснем до историята на буквите, желанието ни да познаваме миналото си трябва да се зароди още от начален етап. Националната ни библиотека прави стъпки към изграждане на онова културно самосъзнание на децата, които да се докоснат до паметта и да осъзнаят защо е необходимо да я съхраняваме.
АТЕЛИЕ ЗА ДЕЦА: АЗ ПИША НА ГЛАГОЛИЦА!
На 12.12.2025 г. в библиотеката се проведе четвъртата специална работилница за ученици „Аз пиша на глаголица“. Любопитните осмокласници от столичното 164. ГПИЕ “Мигел де Сервантес” имаха възможността да се запознаят с глаголическите букви отблизо, да разберат разликите между кирилицата и глаголицата, да научат за Кирило-Методиевския европейски културен маршрут, както и да слушат много други интересни истории за учениците на светите братя и развитието на буквите.
В културната обстановка децата имаха поле за изява да проявят творчество и да развият своята креативност. Всеки ученик оцвети и позлати своята буква от глаголицата – дейност, която ще остави трайна следа в техните спомени.
С ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО
И двете събития в Националната библиотека несъмнено помогнаха да осъзнаем нещо много съществено: историята е навсякъде около нас, стига да имаме очи за нея. Библиотеката не е просто място, което ни задължава да четем, а пространство, което ни дава възможност да се учим.
Като връзка между различните култури конференцията изпълни присъстващите с вдъхновение, а след ателието децата излязоха будни и търсещи, с жажда за още нови знания. И пак да си припомним: защо е важно да познаваме глаголицата? Защото тя е част от историята. Дори да не знаем как се изписват глаголическите букви, има смисъл да проследим тяхното развитие в контекста на съвременния ни език. Все пак – народ, който не познава миналото си, е обречен или да го повтаря, или да не познава своето бъдеще. Или казано накратко – с липсата на знания сме обречени сами да се погубим, дори и без да искаме.
Източници:
Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий”, БНР
